Вэл Макдермид - Разплата

— Ядеш ли нещо? — попита Амброуз.

— Ще ме държиш ли в течение?

— Ще направя всичко по силите си. Пази се.

Той затвори телефона, а Тони се взря в списъка с файлове на екрана, но не беше в състояние да възприеме нищо. Как бе могъл да забрави Тери Гейтс? Този пропуск разклати вярата му в собствените му способности, той вече се питаше какво друго можеше да е пропуснал. Дали бе позволил тревогата за Карол да повлияе на аналитичните му способности, на които толкова разчиташе? Без способността си да анализира точно той не би могъл да бъде от полза за никое разследване. Не, не беше дори това. Без способността си да анализира точно той ставаше непригоден за каквото и да било.

Тони стисна с пръсти горната част на носа си и примижа силно. Представи си, че се намира във вътрешността на голям бял куб. Задиша дълбоко и равномерно, пропъждайки абсолютно всичко друго от мислите си. Когато стигна дотам, че осъзнаваше само бялото пространство около себе си, той отвори очи и опря длани от двете страни на клавиатурата.

— Убиваш жени, които предлагат секс срещу пари — каза той на празната стая. После посегна за очилата си и се зае с бавното навлизане в подобния на лабиринт болен мозък на един убиец.

Карол преглеждаше методично пристигналите през нощта доклади, когато попадна на записките на Сам от разговора му с Наташа Джоунс, собственик и управител на клуба „Танци с лисици“. Сведенията бяха полезни — свидетел, видял как Лиан е напуснала клуба в нечия кола, би подпомогнал усилията на обвинението да изпрати убиеца зад решетките. И действията, които Сам препоръчваше, бяха уместни: „Предлагам да се реквизират записите от камерите за контрол на движението по Бракли Роуд, в двете посоки, към клуба и обратно. Времеви граници — 23.00 вторник — 01.00 сряда. Целта е да се открие регистрационният номер на колата, отвела Лиан Консидайн от клуба «Танци с лисици» на Бракли Роуд №673.“ И все пак, в записките от разговора имаше нещо странно. Като начало, Сам бе отишъл там с Кевин, но сержантът не се споменаваше никъде. Общо взето, текстът оставяше у Карол впечатлението, че нещо се прикрива, а тя познаваше Сам достатъчно добре, за да знае, че когато възприема подобен тон, действително има нещо за прикриване.

Погледна към външната стая, където Кевин и Пола водеха разговори по телефона. Нямаше и следа от Сам, затова тя написа бележка: „Ела в кабинета, когато приключиш“, и я остави на бюрото на Кевин, който й хвърли измъчен и примирен поглед. След две минути вече седеше пред нея на стола за посетители.

— Добра работа сте свършили снощи — каза Карол, облегна се на стола си и опря крака на отвореното най-долно чекмедже на бюрото.

— Благодаря — отвърна предпазливо Кевин.

— Прочетох доклада на Сам. Звучи странно, като че ли ти не си присъствал.

Кевин кръстоса крака, опирайки левия си глезен на дясното коляно, и забарабани с пръсти по лявото си коляно. Държеше се непринудено — като студент на изпит.

— Сам свърши работата. Управителката се опита да ни излъже, че Лиан никога не е работила там. Когато си тръгвахме, Сам забеляза колелото на Лиан. И се върна обратно, за да притисне с това управителката.

— А ти къде беше?

Тонът й все още не беше остър, не знаеше какво точно е онова, което се опитваше да разбере.

— Бях в колата.

— Какво? Домързяло те е да отидеш с него?

Кевин изду устни. Пръстите му престанаха да танцуват и вместо това стиснаха коляното му.

— Нещата всъщност не се развиха точно така.

— А как?

— Има ли значение? Сам успя да осигури сведенията, от които имахме нужда. Не ми пречи това, че е последвал инстинкта си и се е оказал прав.

Той се понамести на стола си. Опитът му да се държи непринудено се проваляше катастрофално.

Карол го изгледа преценяващо. Сега вече започваше да придобива по-ясна представа за онова, което се беше случило всъщност. Сам беше зарязал Кевин и бе решил да последва собствения си инстинкт — поведение, което бе глупаво при всички положения, и особено когато си имаш работа с убиец на свобода.

— Знаеш, че трябва да се движите по двойки, особено когато работите с хора, които могат винаги да се разкрещят, че са подведени с нечестна игра, и знаят какъв ефект има това. Сам се е изложил на опасност, а ти не с трябвало да позволяваш това.

По стандартите на Карол това беше възможно най-мек упрек, но бе достатъчен бледото лице на Кевин да стане тъмноалено.

— Разбирам — отвърна Кевин с мрачно изражение. — Не очаквах, че той ще проведе разпита на място.