Вэл Макдермид - Разплата

Тони притвори очи и подпря с длан челото си.

— Тери е имал сестра близначка, Филис, която се разболяла от рак. Навремето Ванс имаше обичая да посещава тежко болни. Това се приемаше като забележителна благотворителност. По онова време хората вярваха, че той го прави, за да утешава страдащите. Истинската причина беше много по-различна и ужасна. Той обичаше да гледа как хората умират. Сякаш се зареждаше от съзнанието, че те вече нямат контрол върху каквото и да било. Но както и повечето близки на пациентите, край чиито легла бе седял Ванс, Тери така и не повярва, че у него има нещо зловещо. Той приемаше Ванс като милосърден ангел, облекчил последните дни на сестра му.

Той се поизправи, оживил се от хода на разказа си.

— Беше толкова твърдо убеден в това, че не можа да приеме Ванс като извършител на престъпленията, в които бе обвинен. Едно от обвиненията се основаваше на следата, оставена от един уред. В убежището си Ванс бе монтирал на дърводелския си тезгях менгеме, което имаше изявен характерен дефект върху една от челюстите си. А обвинението разполагаше и със съхранената ръка на една от жертвите, отпреди четиринайсет години на костта се забелязваше същият характерен дефект. Очевидният извод, ако тази следа се обединеше с останалите косвени улики, бе че убиецът е Ванс. И тогава се яви Тери Гейтс, който се закле пред съда, че е продал на Ванс същото менгеме на старо преди пет години. От това следваше, че убиецът трябва да е бил предишният собственик, не Ванс. Това подкопа позициите на обвинението срещу Ванс във връзка с това по-отдавнашно убийство, а в резултат, поради малкото улики, с които разполагахме, стана почти невъзможно да се докаже, че той е сериен убиец.

— Значи Гейтс е станал лъжесвидетел заради Ванс?

— Не виждам по какъв друг начин може да се опише случаят — отвърна Тони.

— Трябва наистина много да е обичал сестра си.

— Даже прекалено, бих казал. Когато тя починала, Ванс се превърнал за него в нещо като неин заместител. Тери вярваше, че ако не опази Ванс изневерява на паметта на сестра си.

Амброуз изръмжа мрачно.

— Не я разбирам тази работа. Този тип е сериен убиец, а той лъжесвидетелства в негова полза, само защото се е държал мило със сестра му? Понякога хората правят такива неща, че ме заболява глава от тях, докторе.

— И мен ме заболява, Алвин — Тони изпи кафето си на една глътка, примигна и потръпна, почувствал ефекта на кофеина. — Значи Гейтс продължава да се чувства длъжник на Ванс.

— Така изглежда.

— Вземи разрешение за обиск на дома на Гейтс и прегледайте всичко. Ако е изпълнявал ролята на очи и уши, ръце и крака на Ванс навън, трябва да е останала някаква следа. Ванс е много умен, но Гейтс не е. Ще е пропуснал да заличи нещо. Ванс сигурно му е казал да унищожи всичко, но той няма да се е справил. Това е единственото място, на което можете да намерите улика.

— Звучи като добър план. Благодаря — каза Амброуз. — А не очакваш ли Гейтс да се появи?

Професионалните инстинкти на Тони му подсказваха с абсолютна сигурност, че Тери Гейтс никога вече няма да се върне в дома си.

— Гейтс е мъртъв, Алвин. Или ако не е, скоро ще бъде. Знае прекалено много.

— Но защо смяташ, че Ванс ще се обърне срещу него, след като Гейтс винаги е бил на негова страна?

Въпросът на Амброуз беше логичен, не изразяваше неверие.

— Гейтс е останал на страната на Ванс, защото винаги досега е съумявал да се убеди, че Ванс е невинен и несправедливо осъден. Но каквото и да готви Ванс, то никак няма да е приятно. И този път Гейтс няма как да не осъзнае ролята му в станалото. Според мен, когато се изправи пред неоспорими доказателства, че неговият герой е всъщност злодей, Гейтс ще се откаже от него. А Ванс е достатъчно проницателен, за да съзнава това — Тони отвори най-горното чекмедже на бюрото и започна да рови из бъркотията вътре, търсейки нещо за хапване. — Ще предпочете да го убие, вместо да рискува. Знам, че на пръв поглед не изглежда така, но той не обича да рискува. Всичко е пресметнато предварително.

— Имаш ли охрана?

Тони отново погледна през прозореца.

— Пред къщата е паркиран микробусът им. Днес нямам намерение да ходя на място, където биха могли да възникнат проблеми. Ако изобщо излизам, ще отида в „Брадфийлд Мур“, а там сигурността явно е на доста по-високо ниво, отколкото в „Оукуърт“ — в дъното на чекмеджето Тони откри стара ролка американски бонбони „Лайфсейвърс“ с аромат на канела. За последен път беше прекосявал Атлантика преди две години, но не му се вярваше, че „стъклени“ бонбони могат да се развалят. Скъса с една ръка опаковката и лапна един бонбон. Повърхността се беше поразмекнала, но отвътре беше все още твърд, хрущеше под зъбите му. Тони продължи да дъвче, захарта и подправката, изпълнили устата му го успокояваха по някакъв необясним начин.