Вэл Макдермид - Разплата

Тони почти се беше убедил, че е готов да продължи напред. Тоест, „да продължи напред“ беше израз, който популярната психология ползваше в подобни случаи. Отлично съзнаваше, че онова, което се определяше като движение напред, понякога обозначаваше и друг вид промени. Не му се искаше да развали качеството на връзката, която съществуваше между него и Карол, а дълбоко в себе си продължаваше да таи опасения, че споделянето на едно легло би довело именно до това. Никога не бе имал кой знае какъв успех по отношение на секса. През по-голяма част от времето се приемаше за импотентен. Можеше да получи ерекция, макар че вероятно при него това се случваше по-рядко, отколкото при повечето мъже. Но останеше ли насаме и гол с жена, пенисът му незабавно се отпускаше. Беше опитал „Виагра“ — но лекарството премахна само физическите симптоми, а влияеше зле на мозъка му. От друга страна, тази реакция може би се дължеше на факта, че тогава беше с друга жена, не с Карол. От устните му се откъсна дълбока въздишка. Всичко беше толкова сложно. Може би трябваше да оставят нещата, каквито си бяха сега. Да, разбира се, това не беше идеалният вариант, но кое на този свят е идеално?

А междувременно, най-доброто, което можеше да направи за Карол, беше да продължи задкулисната си работа с екипа й, за да гарантира блестящия завършек на последната им мисия. Само че, преди да се заеме с това, трябваше да разбере как се развива преследването на Ванс.

Не искаше да поставя Амброуз в неудобно положение пред шефа му, затова, вместо да му се обади, прати съобщение. Тони се почувства изключително горд със себе си, когато натисна копчето, за да изпрати съобщението. Вероятно имаше да учи още много, докато започнеше да се държи по начина, общоприет за човешките същества. Но може би най-сетне бе започнал да долавя някои сигнали по отношение на такта и дипломацията.

Едва бе започнал да сваля файловете, които Стейси бе качила за него в мрежата, когато Амброуз се обади.

— Здравей, приятелю — разнесе се дълбокият му, подобен на ръмжене глас. Никакви имена; винаги беше крайно предпазлив.

— Благодаря, че се обаждаш — отвърна Тони. Тази фраза вече беше наизустил; излизаше, че освен ако не си тийнейджър, не е редно да отговориш само с някакво изсумтяване, когато някой ти се обажда. — Някакви новини за Ванс?

— Все още е в неизвестност. А нас ни обсаждат представители на световните медии — отвърна Амброуз. — Открихме таксито, което е откраднат. Оставил го е зад сградите в зоната за отдих на М42, в посока север. Но от самия него няма и следа. И в момента наши служители проверяват записите от камерите за наблюдение, но не очаквай от това да излезе нещо особено. Най-ясните образи са от камерите вътре в сградите на мотела и заведението. Ако Ванс не е влизал там, вероятно сме прецакани.

— Предполагам, че би било прекалено да се надяваме на нещо друго.

— Едва сега започвам да осъзнавам колко умно е това копеле. Навремето не обърнах особено внимание на случая, имах прекалено много неща, които ме занимаваха в моя сектор. Имаш ли някакви предложения?

— Той вече не е във вашия район, готов съм да се обзаложа на това. Каквито и да са плановете му, убеден съм, че те не предполагат да се навърта около „Оукуърт“. А той със сигурност има планове — каза мрачно Тони.

— Несъмнено. След като е положил такива усилия да се измъкне, няма да пропусне да си разчисти сметките навън. Между другото, говори ли ти нещо името Тери Гейтс?

— О, по дяволите — изпъшка Тони. — Понякога съм толкова глупав, че не заслужавам да живея.

И още докато произнасяше тези думи, си каза, че се надява да не са пророчески.

От другата страна се разнесе невесел смях.

— Приемам думите ти като утвърдителен отговор.

— Майната му, Амброуз, извинявай. Не биваше да забравям Тери Гейтс — докато говореше, Тони виждаше ясно Гейтс в мислите си. Възлестите мускули, играещи под кожата на ръцете му, големите, кафяви очи — като на доверчиво животно, откритото лице, което грейваше в усмивка всеки път, когато Гейтс погледнеше Ванс. Тони си припомни как бе наблюдавал Гейтс, докато той работеше на пазара. Умееше да разговаря за технически подробности с мъжете, а после да омайва жените така, че да си купуват разни уреди, за които дотогава не бяха подозирали, че им трябват. Беше проницателен в контактите си с хората и абсолютно сляп по отношение на всичко, свързано с Ванс. — Защо ме попита за него?

— Той е бил единственият редовен посетител на Ванс. Идвал всеки месец, не е пропуснал да дойде нито веднъж, ако съдим по регистрите. Помолихме момчетата от участъка в неговия район да наминат покрай него. И познай какво откриха? Той не си е у дома. Никой не го е виждал от сутринта на същия ден, когато Ванс избяга. Какъв е изводът в този случай, Тони!