Вэл Макдермид - Разплата

Пристъпвайки леко, той заобиколи контейнерите така, че се появи зад гърба на жената, достатъчно близко до нея, за да долови тежкия мускусен мирис на парфюма й, примесен с дима на цигарата, но тя все още не забелязваше присъствието му. Бързо и уверено той обви с ръка шията й и я дръпна назад. Тя залитна, опирайки се в него, той притисна с длан устата й, а с другата си ръка изтръгна цигарата от пръстите й. Нямаше желание по кожата му да има гадни малки следи от изгаряне.

Тя се гърчеше и се опитваше да се освободи, затова той я притисна и с другата си ръка.

— Виждаш ли колко е лесно? — просъска той в ухото й. — Излизаш да изпушиш една цигара и някакъв мръсник те причаква. Точно това се е случило с Лиан. Или нещо много подобно на това.

Той я отблъсна, завъртайки я като в някаква пародия на танц, за да застане с лице към него. С другата си ръка я притисна към стената.

— Шибано ченге.

Тя го заплю, но той се отстрани достатъчно бързо, за да не успее да го улучи.

— Излъга ме, кучко — каза той. — Мога да направя така, че много да те заболи, а после никой няма да ти повярва. Но не искам да правя това. Трябва ми само истината. Не искам копелето, което е убило Лиан, да причини същото на друга жена. Току-що ти показах колко лесно може да стане това. Колко много, много си ранима. Е, какво стана във вторник вечерта?

— Няма да се осмелиш да ме докоснеш с пръст — отвърна тя. — Ще те осъдя за физическо насилие, опит за изнасилване, за каквото се сетиш.

Сам се разсмя.

— Като че ли някой ще повярва на боклук като теб — той премести тежестта на тялото си, изопна пръсти и заби стегнатата си ръка под ребрата й. Стресната, тя изпъшка от болка. Сам си припомни тайната наслада, която доставя нередната постъпка и се опита да я потисне веднага. — Не искам да ти причинявам болка, но ще го направя. Кажи за вторник вечерта.

— Беше като всяка друга вечер. Лиан излезе на сцената към девет и изпълни няколко танца. Тръгна си към полунощ. Това е всичко, което знам.

— Не е достатъчно — Сам отново я смушка под ребрата. — Има и друго. Какво ще кажеш за камерите. Имате охранителни камери на паркинга. Имате камери и вътре из целия клуб.

Тя му се ухили присмехулно.

— Записите са изтрити. Един от барманите дойде тази сутрин и каза, че ченгетата разнасят снимки на Лиан из целия град, че е била убита. Собственикът на клуба беше тук и той ми нареди да изтрия записите. Не искаше някаква убита курва да се свързва с честния му чист бизнес.

Презрението, което изпитваше към шефа си, явно можеше да се сравнява единствено с презрението й към полицията.

— Прегледа ли записите, преди да ги изтриеш?

Тя отклони поглед. Сам си каза, че изглежда гузна.

— Онова, което барманът не ти е казал, защото не го е знаел, е, че мръсникът, който е убил Лиан, не е начинаещ. Правил е това и преди. И то неведнъж. И ако ние не го заловим, можеш да се обзаложиш, че ще го направи пак. А тъй като си му показала колко безопасно е да се добере до плячката си тук, не е изключено пак да посегне на някое от твоите момичета — Сам се ухили иронично. — Може би дори на теб.

Тя му отправи поглед, изпълнен с ненавист.

— Прегледах набързо записите от паркинга от времето, когато тя си тръгна. Бях любопитна. Ако някой от клиентите ни имаше нещо общо с това, исках да знам кой е. Заради безопасността ни. Каквото и да си мислиш, не искам момичетата ми да пострадат.

Сам поотпусна хватката си.

— И какво видя?

— Видях Лиан да излиза от задната врата и да прекосява паркинга, отивайки към далечния му край. Качи се в някаква кола и колата потегли.

Сам изпита желание да удари победоносно с юмрук във въздуха. Или да удари вместо това тази кучка, задето можеше да провали разследването на смъртта на Лиан с безразличието си.

— Каква кола? Каква беше на цвят?

— Откъде да знам каква е била шибаната кола? Да ти приличам на шибания Джеръми Кларксън 11 11 Джеръми Кларксън (р. 1960) — английски телевизионен водещ, журналист и писател. Води автомобилното предаване Top Gear по Би Би Си, както и ежеседмични рубрики във вестниците „Сънди Таймс“ и „Сън“. — Б.пр. ? При това записът е черно-бял. Затова единственото, което мога да кажа за цвета, е, че не беше нито черна, нито бяла.

Сега вече наистина му се искаше да я опердаши.

— Вероятно не си видяла и шофьора?

— Някакво бяло петно. Това е всичко, което видях.

— Супер, няма що — Сам не се и опита да прикрие яда си. — Предполагам, че не си записала и номера — той я пусна и отстъпи назад. — Благодаря за помощта. Ще изпратя утре униформен полицай да вземе показанията ти.