Вэл Макдермид - Разплата

— Но, сър…

— Отиването ви там би било чиста загуба на време. Това е работа за редови служители, не за някой, който иска за направи добро впечатление на новото ръководство.

Амброуз изпита желанието да цапардоса здравата Патърсън по муцуната, да набие малко разум в главата на човека, от когото бе възприел повечето от собствените си възгледи за работата на един добър детектив. Ако провалените амбиции въздействаха така на хората, той се надяваше Бог да го опази от подобни страсти.

— Добра работа — похвали той още веднъж полицая. — Не забравяйте да ме държите в течение — после посегна към телефона. — Тогава ще се заема да организирам хората, които ще тръгнат натам.

— Най-добре е да се заемете с това — каза Патърсън и се изправи. — Аз ще бъда в кафенето.

Имаше два клуба за еротични танци, от които можеше бързо да се стигне с колело до летището на Брадфийлд. И на двете места отричаха категорично Лиан Консидайн някога да е работила там. Управителите и на двете заведения останаха с каменни лица, очевидно бяха привикнали да не издават никаква информация пред органите на реда. След втория безрезултатен разговор Сам и Кевин седяха, мърморейки, в колата, и нито един от двамата не можа да измисли нещо по-добро от това да чакат, докато момичетата започнат да излизат.

— Те няма да поискат да говорят с нас — каза мрачно Сам. — Ще киснем тук с часове за нищо.

— И то, ако предположим, че тя изобщо е работила тук. Възможно е стоенето ни тук да е напълно безсмислено. На половин миля оттук, на шосето има павилион за хамбургери. Бихме могли да си осигурим поне нещо за хапване, да убием времето, докато чакаме.

Това не съвпадаше с представите на Сам за приятно прекарване на времето, но всичко друго беше за предпочитане пред това да седят тук и да бездействат. Кевин запали двигателя и насочи колата към изхода на паркинга. Сам продължаваше да гледа към клуба и тъкмо когато щяха вече да излязат на главния път, той извика:

— Чакай! Обърни!

Кевин натисна спирачките и двамата увиснаха напред на предпазните си колани.

— Какво, да му се…

— Просто карай обратно, бавно.

— Какво става? — попита Кевин насочвайки обратно колата към мястото, където бяха паркирали преди.

— Ние сме идиоти — отвърна Сам, прехвърляйки бързо снимките, които Джейми беше разпечатал за тях.

— Говори само за себе си.

— Колелото й — каза Сам, отделяйки снимката, на която се виждаше Лиан, застанала до колелото си. — Ходела е на работа с колело. Нали помниш какво каза Тара?

— Е?

— Следователно колелото би трябвало да си стои все още на мястото, където го е оставила. А аз съм убеден, че когато ти зави, фаровете осветиха някакво колело. Отивам да го огледам по-отблизо.

— Щом искаш — каза Кевин. — Повикай ме, ако се окаже, че си прав.

Сам излезе бързо от колата и затича към задната част на клуба. Сградата беше тухлена, едноетажна, построена във формата на подкова с въображение, достойно за петгодишно дете, което си играе с конструктор „Лего“. Дървена ограда свързваше двата края на подковата, затваряйки нещо като заден двор, където имаше големи контейнери за бутилки и друг боклук. Портата беше открехната, и през нея Сам беше зърнал за миг колелото.

Вмъкна се вътре и веднага се убеди, че е прав. Фаровете на колата бяха осветили светлоотразяващите ленти на задната гума и по калниците; самото колело беше скрито зад един от контейнерите, привързано за оградата с масивна верига. Сам го сравни с онова на снимката. Светлината беше много слаба, за да бъде напълно сигурен, но му се стори, че е същото колело. Канеше се да тръгне обратно към колата, за да уведоми Кевин, когато чу леката въздишка на отваряща се тежка врата, а после и изщракване на ключалка наблизо. Чу щракане, видя пламъче на запалка и се осмели да надникне иззад контейнера.

Огънчето на цигарата осветяваше суровото лице на онази кучка, която отпрати него и Кевин. Сам хвърли поглед към колата. Кевин се беше облегнал назад и като че ли беше решил да подремне. Сега тук бяха само жената и Сам. Основният интерес на Сам открай време бе да открие онова, което би било от най-голяма полза за него самия. В повечето случаи това не включваше сплашване на свидетели, тъй като в повечето случаи наоколо имаше хора, които биха могли да свидетелстват за лошото му поведение. Но за случилото се тук, в тъмното, зад този съмнителен клуб, тя би могла да противопостави единствено своята дума срещу неговата. А кой от двамата би вдъхнал повече доверие? Тя вече бе излъгала веднъж него и Кевин, затова и Сам вярваше, че играе на сигурно.