Вэл Макдермид - Разплата

Фразата му прозвуча като откъс от патетична публична презентация.

— Той вече успя да вкара един човек в болница — отвърна Амброуз. — Нямам нужда да изнасяте пред мен лекция за психическото възстановяване на Ванс. Повече от ясно е, че нищо подобно не се е случило. Как ще представите случая в професионалната си среда си е ваша работа. Но не мога да си позволя лукса да чакам от вас самокритика. Необходимо ми е само да си съставя някаква представа за бъдещото му поведение — къде би отишъл, какво би направил.

Доктор О’Тул беше достатъчно умна, за да осъзнае, че предварителният й сценарий е осуетен.

— Искрено вярвам, че той не представлява заплаха — каза тя. — Като всички нас е склонен да прояви насилие, ако бъде притиснат към стената или ако е уплашен.

— Човекът, когото той е пребил до безсъзнание, е шофьор на такси — каза сухо Амброуз. — Не ми е ясно как един трийсет и четиригодишен шофьор на такси го е накарал да се почувства уплашен или притиснат към стената. Колкото и калпаво да е шофирал.

— Не е необходимо да се заяждате — каза тя надуто. — Вижте, бихте могли да ме изслушате. Не съм глупачка, сержант Амброуз. Върша тази работа отдавна и не се поддавам лесно на чуждо влияние. Препоръчах Джако да бъде преместен в крилото за групова терапия, защото по време на разговорите ни той проявяваше разкаяние и личеше, че осъзнава тежестта на престъпленията си. Отговаряше на всички критерии за включване в общността за групова терапия като изключим факта, че при никакви обстоятелства не би могъл да бъде освободен. Но защо да лишим един човек от най-добрата възможност да се възстанови от ужасното си минало, просто защото той няма да има възможност да се възползва стопроцентово от това свое възстановяване?

„Отново част от презентация“, каза си Амброуз. Питаше се до каква ли степен Маги О’Тул бе възнамерявала да гради по-нататъшната си кариера върху лечението на Ванс.

— Кажете ми, в какво се изразяваше това негово разкаяние?

— Не съм сигурна, че разбирам какво искате да кажете. Изразяваше съжаление и анализираше поредицата събития, тласнали го да извърши престъпленията.

— А имаше ли желание да изкупи вината си? Споменавал ли е някога такова нещо? Говореше ли за хората, чийто живот е съсипал?

За миг по лицето й се изписа раздразнение, сякаш осъзна, че е пропуснала нещо.

— Разбира се, че говореше за това. Искаше да се види с близките на жертвите си и да се извини лично. Имаше желание да направи нещо, за да обезщети бившата си жена за всички неприятности, които й е причинил.

— Спомняте ли си кои жертви споменаваше?

— Разбира се. Семейството на Дона Дойл, именно с тях искаше да разговаря.

— Само с тях?

Тя забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола си.

— Тя е негова жертва, сержант Амброуз.

Амброуз й отвърна с крива усмивка.

— Единствената, за чието убийство той получи присъда. А другите момичета, които е отвлякъл и убил? Спомена ли поне веднъж техните имена? Изрази ли съжаление за тяхната смърт?

— Както отлично знаете, той винаги е отхвърлял тези обвинения и никога не му е било отправяно обвинение за други убийства.

— Всъщност било му е отправяно, но се е отървал единствено защото приятелят му Тери Гейтс е лъжесвидетелствал в негова полза. Освен това е имал присъда и за убийството на Шаз Боуман, преди апелативният съд да я отмени. Споменаваше ли Ванс тези неща, когато изреждаше греховете си?

Доктор О’Тул въздъхна тежко.

— Нямам намерение да се състезавам с вас, за да видим кой ще спечели повече точки. Познавам своята компетенция и ви съветвам да останете в границите на вашата. Ще повторя — според мен Джако не представлява опасност. Разочарована съм от него, задето е скроил този план за бягство, но предполагам, че в крайна сметка животът в затвора е станал непоносим за него. Предполагам, че ще напусне страната, търсейки място, където ще се чувства в безопасност — тя се усмихна и бръчките очертаха по бузите й редица концентрични полукръгове. — Вярвам също, че той ще живее занапред като човек с възстановена психика.

Амброуз поклати невярващо глава.

— Вие май наистина вярвате във всичко това, а? — После се изправи. — Всичко това е безсмислено. Освен ако вие нямате някаква конкретна идея къде би могъл да бъде — може би е споменал пред вас някакво място, някой човек, с когото е бил близък — няма никакъв смисъл да продължаваме този разговор.

— Нямам представа къде би могъл да отиде. Нито пък знам кои са познатите му навън. Според мен излишно ангажирате с издирването му толкова много хора — заяви тя. — Не бих препоръчала да въведат Джако в обществото на хора, подлагани на групова терапия, ако не съзнавах, че той се е променил.