Вэл Макдермид - Разплата

— Никой не би могъл да предположи, че има и нещо друго, което я занимава, извън тези три убийства. Заловила се е за работа и толкова — натъжената усмивка на Пола беше едва забележима. — Мисълта, че някой от нас разбира колко е уязвима, би я довършила. Има нужда ние да вярваме в нея, за да може да убеди и себе си, че е несломима.

Веждите на Тони леко отскочиха нагоре.

— Някога да си мислила да правиш кариера като психолог?

— Какво? И да заприличам на теб? — Пола се засмя на глас.

— Не всички са като мен — той направи гримаса. — Само най-добрите. Но ти можеш да вършиш такава работа, знаеш ли. Бива те повече, отколкото предполагаш.

— Хайде стига. Е, до какъв извод стигна? Един и същ убиец ли е, какво ще кажеш?

— Струва ми се, че почти няма място за съмнение. Един и същ човек е, Пола. Татуировките са направени след смъртта. Това е подписът на престъпника. Но това е почти единственото, което отговаря на характеристиките на серийните убийци — той извади бележник от очуканото си кожено куфарче. — Няма ясни доказателства, че е имал сексуален контакт с жертвите си. Кайли е имала сексуални контакти без презерватив с четирима мъже, за Сузи не знаем, защото тялото е прекарало известно време в канала, а по тялото на Лиан няма следи от семенна течност. Няма такива следи и на местопрестъплението. А после и самите жертви — разбира се, имат обща характеристика. Предлагат секс срещу заплащане. Направо казано, били са проститутки и са работили директно на улицата. Въпреки че Лиан е работела в този клуб за еротични танци, в същинското си проституиране не е била контролирана от сводник или собственик на публичен дом. От тази гледна точка тя попада в същата категория като другите две. Но има нещо друго, което прави впечатление при жертвите. Той като че ли се изкачва в йерархията на проститутките. Кайли е била възможно най-ниско в хранителната верига. Сузи е съумяла да се отлепи поне малко от дъното. А Лиан… е, Лиан е била не много далеч от онова, което се нарича „почтена жена“. Имай предвид, че едно от основните правила за такива престъпления гласи, че престъпникът започва с възможно най-уязвимите жертви, но с всяко ново убийство самоувереността му нараства. Само че, доколкото се простира моят опит, самоувереността не нараства чак толкова бързо. Разстоянието, което дели Кайли от Лиан, е много голямо. А това ми се струва странно.

— Може би просто е емоционално по-зрял от повечето убийци, с които си имал работа.

Тони сви рамене.

— Разбира се, това е възможно. Но първото, което ми идва на ум в случая е, че ако беше по-зрял емоционално, нямаше да изпитва нужда да върши това — той разпери ръце. — От друга страна, нима знам всичко? Току-що установих, че съм пропуснал нещо много важно при оценката на поведението на Ванс, затова точно днес не се чувствам особено непогрешим.

— А можеш ли да ми кажеш нещо, което би ни насочило по следите на убиеца?

Тони я изгледа потиснато.

— Единственото… — той се прекъсна и вторачи поглед в масата пред себе си.

— Единственото…?

Той цъкна с език.

— Не е редно да казвам това, защото не се основава на нещо повече от усещане.

— Доколкото си спомням, твоите „усещания“ неведнъж са ни вършили добра работа. Хайде, Тони. Не се опитвай да се измъкнеш.

— Имам чувството, че той отправя предизвикателство. Като че ли иска да каже: „Никоя от вас не е в безопасност. Не само най-изпадналите — отнася се до всички вас.“ Идеята е, че никоя проститутка не може да се чувства сигурна, докато той кръстосва улиците. Питър Сътклиф, Йоркшърският изкормвач 13 13 Питър Сътклиф (р. 1946 г.), по-известен като Йоркшърския изкормвач, е осъден през 1981 г, за убийството на тринадесет жени и нападения над още седем в периода 1975–1980 г. — Б.пр. е говорел, че трябва да се изчистят улиците. Имам чувството, че този човек таи подобна амбиция. Иска да ги уплаши дотолкова, че да ги пропъди от улиците — той взе разсеяно чашата на Пола и отпи глътка от кафето. — Не знам. Има и още нещо, което ме гризе, но не мога да разбера какво е. Има нещо около местопрестъпленията, нещо, свързано със самите убийства. Нещо ме смущава, но не мога да преценя защо.

— Е, той ги убива всеки път по различен начин. Това е необичайно, нали? — Пола придърпа кафето към себе си.

— Да, при него различията са необичайно големи. Но не това ме смущава. Съзнавам, че убийствата се различават в доста голяма степен, и класифицирам това като „необичайно, но не и необяснимо“. Има нещо друго, но не мога да го определя и това ужасно ме дразни.