Вэл Макдермид - Разплата

— Благодарение на Европейския съд за правата на човека — измърмори Карол. — Следователно това, което знаем е, че не знаем кой знае какво. Ванс действително може да бъде на произволно място между Абърдийн и Плимът. Е, как се справи ти, Крис?

Крис се поизправи на стола си и погледна в бележника си.

— Така. Леон е все още в лондонската полиция. Прави добра кариера. Той отговаря идеално на изискванията на шефовете — с висше образование, цветнокож, умен и представителен. И доказано не корумпиран — тя се усмихна на Карол. — Вече е главен инспектор към SO19 15 15 Отдел на Лондонската полиция, осигуряващ въоръжено покритие на операции и охрана. Членовете му са наричани „сините барети“. — Б.пр. .

Тони се разсмя.

— Леон се занимава с охрана на дипломатическия корпус? Леон, който беше дипломатичен горе-долу колкото мен?

— Според приятелите ми в лондонската полиция се е научил да не си отваря излишно устата и да спазва правилата на играта. Но е спечелил уважението на колегите си и на подчинени, и на по-високопоставени. Така че аз се свързах с него по телефона и му обясних набързо за какво става дума.

— А какво каза той? — попита Тони, припомняйки си Леон с елегантните му костюми и наперената походка. Беше достатъчно интелигентен, за да си позволи да мързелува, разчитайки повече на проницателността си, отколкото на усърдие. След като се бе изкачил толкова високо в служебната йерархия, сигурно се беше научил и да работи здраво. Щеше да му е интересно да види този Леон, облагороден от усърдна работа и поемане на отговорност.

— Не прие сериозно предупреждението. Но такова нещо може да се очаква от него.

— Как стои въпросът с личния му живот? — попита Карол.

— Има бивша съпруга и две деца, които живеят в Хорнси, а сега живее с приятелката си в Докландс. Опитах се да го убедя да премести близките си временно другаде, но той изобщо не се вслуша в съвета ми — Крис направи гримаса. — Каза: „Ако прочета във вестниците некролог за Карол Джордан и Тони Хил, ще мина в нелегалност. Но засега не изпитвам особено безпокойство.“ Не можах да го разубедя.

— В известен смисъл има право — каза Тони. — Леон не може да е на някое от челните места в списъка — нито по старшинство, нито по азбучен ред, нито по географско местоположение. И като се вземе предвид, че никой от нас няма представа колко ще продължи всичко това, вероятно има основание да не се захваща незабавно да преобръща живота си наопаки.

— Освен ако ние, останалите, се постараем да бъдем толкова неуязвими, че Ванс реши да се насочи към Леон по липса на друг избор — каза кисело Карол. — Можеш да споменеш и това, като говориш с него, Крис.

Крис явно не беше очарована от идеята.

— Саймън Макнийл вече не е ченге. Останал да работи в полицията на Стратклайд няколко години след убийството на Шаз Боуман, после напуснал и сега преподава криминология в университета на Стратклайд.

Тони си спомняше непокорната черна коса на Саймън, помнеше колко ревностни усилия полагаше в работата си и колко дълбоко беше влюбен в Шаз. Тони беше научил от колеги, че Саймън получил нервен срив, диагностициран като посттравматичен шок, и впоследствие бил полека и тактично отстранен от активна работа.

— Горкият — каза той разсеяно. Забеляза, че двете жени го изгледаха озадачено. — Искам да кажа, защото беше хлътнал по Шаз, не защото преподава в университета на Стратклайд, естествено.

Крис го погледна развеселено и продължи.

— Живее отдавна с една жена, има от нея четири деца. Живеят в провинцията, на около час път с кола от Глазгоу. Имам чувството, че новината страшно го разстрои. Смята да говори с местните правоохранителни служби да засилят полицейските патрули в техния район. Но каза също, че живеели в края на един път — до къщата им се стигало само по него, и само по него можело да се излезе обратно. Имали и пушки. Приема нещата сериозно, но и без това по всичко личи, че се е подготвял за кръгова отбрана. Обясни ми, че западният капитализъм неминуемо ще рухне, и че тогава престъпността щяла да придобие невиждани размери. Тогава всеки щял да се спасява сам. А той вече бил взел необходимите мерки.

По всичко личеше, че посттравматичният синдром не беше останал в миналото.

— Господи, надявам се Ванс да не се насочи натам — каза Тони. — Ще има ужасно кръвопролитие и най-вероятно ще оцелее пак Ванс.

— Явно, че не можем да направим нищо повече за тези двамата — каза Карол. — Дано поне Кей Халам не е обзета от безпочвен оптимизъм и не е оглавила собствено опълчение в графствата около Лондон.