Вэл Макдермид - Разплата

— Кей Халам е причината да приличам на жена, спала в колата си. Защото се наложи да направя именно това. Не беше лесно да я открия. Много трудно намерих следите й, защото е напуснала полицията, за да се омъжи. В нейния случай идеалният съпруг се оказва счетоводител с кантора на Каймановите острови. От онези копелета, които помагат на паралиите да не си плащат данъците за разлика от нас, останалите.

Карол подсвирна.

— Кротката мъничка Кей. Кой би предположил?

— Не се учудвам — каза Тони. — Тя винаги е имала тази склонност да наблюдава отстрани и да изчаква, докато придобие абсолютна увереност, че няма да сгреши, а после започваше да копира до съвършенство маниера и позицията на другия. Всеки беше убеден, че Кей е на негова страна, а тя винаги имаше проблеми, когато се налагаше да изпълни задача, за която е необходимо да заемеш категорична позиция и да я защитаваш. Когато „Идеалният съпруг“ се е появил в полезрението й, тя сигурно пак е наблюдавала и изчаквала, а после се е присламчила към него и е успяла да го убеди, че е намерил единствения човек на света, който го разбира истински — той видя как двете жени обмислиха думите му и кимнаха в знак на съгласие. — Именно затова тя водеше толкова умело разпити. Пола има същите хамелеонски способности, но тя има и силно изразена индивидуалност, към която винаги се връща. А аз никога не съм имал представа коя всъщност е истинската Кей Халам.

— Под свенливата си външност тя всъщност крие много решителен нрав — каза Крис. — В момента е в Обединеното кралство. Имат къща край Уинчестър. Синовете й учат в интерната там, тя е пристигнала за обичайния ден, определен за посещение на родители. Реагира незабавно, когато чу какво имах да й кажа. И ме прегази като парен валяк. Не желаеше да слуша никакви възражения. Заплаши ме с какво ли не — от „Дейли Мейл“ до комисията за разследване на оплаквания от полицията. В крайна сметка се наложи да отида с колата при нея, за да обясня точно за какво става дума в местния полицейски участък и на двамата охранители, които е наела, един бог знае от коя агенция. Доста се постреснах, като ги видях, пък за Ванс не знам — Крис поклати недоумяващо глава. — Можете ли да повярвате, че се поддадох?

— Не само че мога да повярвам, но ако разполагах с нейните възможности и бях на нейно място, вероятно щях да постъпя по същия начин — отвърна Тони. — Има защо човек да се плаши от Ванс — той се намръщи. — Крис… правилно ли си спомням, че някакъв вестникарски драскач беше написал книга за Ванс след първия процес?

— Спомням си смътно нещо такова. Не бяха ли принудени да я изтеглят от пазара, след като апелативният съд отмени едната присъда?

— Така беше — намеси се Карол. — Казаха, че след като Ванс е оправдан по това дело, книгата може да се приеме като клеветническа. Може би си струва да открием автора и да видим дали той няма да ни каже нещо интересно. Може да разполага със сведения за други приятели на Ванс или за негови имоти, за които ние да не знаем.

— Ще се заема — каза Крис.

Преди Карол да успее да отговори, Пола влезе в стаята с вечерен вестник в ръка.

— Дотук бяхме с тайната — каза тя и размаха вестника, на чиято първа страница пишеше с огромни букви: СЕРИЕН УБИЕЦ ПО УЛИЦИТЕ НА БРАДФИЙЛД .

Какъв прекрасен ден, мислеше си Ванс. Небето беше сиво и сигурно щеше да завали, но какво от това? Той беше избягал от затвора и пътуваше с колата из долините на Йоркшър отново господар на собствената си съдба. Това бе достатъчно, за да направи деня прекрасен. Шофирането не го затрудняваше, радиото беше с дигитално управление, благодарение на което прехвърлянето от станция на станция също ставаше удивително лесно, а с навигацията нямаше опасност да се изгуби сред ниските, зидани без хоросан стени, които бележеха границите на нивите, и кошарите за овце. Беше спал добре, после закуси пред лаптопа си, забавлявайки се е описанията на бягството му в медиите. Почти изпита съжаление към нещастния управител на затвора, когото журналистите бяха приковали, както се приковава пеперуда с карфица. Представяха го като некомпетентен глупак, повярвал на лъжите на Ванс, че се е променил. Както обикновено, истината не беше толкова проста. В сърцето си управителят беше добър човек, вкопчил се отчаяно в последните останки от някогашния си идеализъм. Ужасно му се искаше да повярва, че е възможно човек като Ванс да пожелае да изкупи стореното от него. Което пък го превърна в лесна жертва за манипулатор от ранга на Ванс.