Вэл Макдермид - Разплата

Управителят не беше тъпанар. Просто се беше сблъскал с човек, който далеч го превъзхождаше.

След закуска Ванс провери камерите. Тази сутрин той — или по-точно Тери — получи мейл от частния детектив, който го уведомяваше, че най-сетне е успял да инсталира и последните камери. Когато Ванс въведе съответния код, съумя да ги активира и да огледа тайно още едно място, включено наскоро в списъка му като резултат от последните проучвания, които Тери бе извършил по негово нареждане. Това беше един малък, чудесен акцент, идеалният завършек на първия етап от заплануваната кампания.

Но този завършек го чакаше в бъдещето. А сега трябваше да се съсредоточи върху преките си задачи. Днес той беше от горе до долу Патрик Гордън, с гъста кестенява коса и дори няколко артистично поставени лунички по бузите. Мустаците и очилата с рогова рамка завършваха образа. Беше облечен със спортна елегантност, като заможен обитател на провинцията — кафяви спортни обувки, панталони от рипсено кадифе, карирана риза и светлокафяв пуловер с остро деколте. Класически образ на борсов агент, превърнал се в провинциален земевладелец от Йоркшър. Липсваше само един лабрадор, който да го съпровожда, за да допълва картината.

Малко след обяд той спря колата в предния двор на хубава провинциална кръчма, която предлагаше готвена храна и разнообразие от традиционни видове ейл. Като истински перфекционист Тери се беше постарал да набележи приятни заведения, в които можеше да се хапне и пийне, в близост до всички места от списъка на Ванс. Като че ли си беше представял Ванс като човек, който е решил да направи обиколка на страната и има намерение да се отбива тук и там, за да обядва или да пие чай със стари познати. Първоначално Ванс бе приел това като някаква налудничава приумица, но колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече го привличаше идеята да се явява там, под носа на живеещите наоколо хора.

Заети бяха само две маси — на едната имаше двойка на средна възраст, и двамата облечени за разходка из околността, на другата — двама мъже в костюми. Ванс огледа предлаганите ейлове, всички до един с имена, съдържащи глупави игрословици или измислени диалектни фрази, и си избра един, наречен „Bar T’at“ 16 16 Диал. „Без шипка“ — има се предвид йоркшърска народна песен, On Ilkla Moor Baht ‘at (литературен английски, On Ilkley Moor without a hat, „Из пустошта на Илкли без шапка“), толкова популярна, че се приема почти като неофициален химн на Йоркшър. — Б.пр. . Когато си поръча една пинта, барманът дори не го погледна. Поръча и пай със стек и ейл и се разположи в един тих ъгъл, където можеше да ползва таблета си, без някой друг да вижда екрана. Таблетът беше нещо удивително. Беше го открил в чекмеджето на бюрото тази сутрин и се захласна, проучвайки възможностите му. Размерът му действително беше неудобен — прекалено голям, за да го носи в джоб, но пък беше далеч по-практичен за носене от лаптоп. Докато чакаше да му донесат храната, той отвори страницата, където можеше да следи онлайн какво излъчват камерите, инсталирани в старата селска къща.

Сега, на дневна светлина, Ванс виждаше много по-ясно. Помещението, което снощи бе тъмно, сега се оказа нещо като отделен апартамент за гости с малка кухничка и отделна баня. Срещу вратата към този апартамент имаше друга, която вероятно водеше към основното жилищно помещение в сградата. Така или иначе, в основното помещение се виждаше врата, която сигурно извеждаше на същото място.

Но не това беше най-интересното, което се виждаше в тази четвърт на екрана. Един мъж седеше на дълго бюро, толкова близо до камерата, че се виждаше само върхът на главата му с прошарена руса коса и едното му рамо. Ъгълът, под който го показваше камерата, не беше много подходящ, но Ванс успя да забележи единия край на клавиатура, поставена пред два големи монитора. Невъзможно беше да се види какво има на екраните, но Ванс предположи, че е код на компютърна програма. Мъжът почти не се движеше — вероятно работеше на компютъра.

По нищо не личеше в къщата да има още някой. Завивката беше хвърлена накриво върху леглото, кошът с мръсното пране беше претъпкан, от него висеше някаква тениска. Значи жената не си беше у дома. Какво от това, каза си Ванс. Разполагаше с предостатъчно време. Минимизира страницата, когато му поднесоха храната, избута таблета встрани и започна да се храни с апетит.

След годините, през които бе ял затворническа храна, всяко ядене навън би му доставило удоволствие, но това наистина беше приготвено великолепно. Нахрани се, без да бърза, после си достави и удоволствието да си поръча ронлив ябълков пудинг с гъст яйчен крем.