Вэл Макдермид - Разплата

Джейми повдигна рамо.

— Истински кошмар е. Но какво да правим? Както казва баща ми, животът не е лек. Хората от нашето поколение научават това малко по-рано, това е всичко.

Кевин се приведе напред и заговори с поверителен тон, опитвайки се да ги предразположи.

— Та какво правеше Лиан, за да свързва двата края?

Сам се убеди, че не е сбъркал в преценката си, че Шивон не желае да говори за това. А сега стана ясно, че и останалите двама съквартиранти споделят нежеланието й.

— Не съм сигурен — отвърна Джейми, без да вдига очи от чашата с чай.

— Всъщност не сме я разпитвали — каза Тара с треперещ глас. Изражението й подсказваше, че се надява да й се размине с този отговор. Очевидно тук не ставаше дума само за скръб, имаше и нещо друго.

Сам избута стола си назад, променяйки умишлено задушевната атмосфера.

— Това е най-големият куп глупости, които съм чувал от доста време насам — виждайки стъписването им, той продължи. — Делите тази къща с тази жена в продължение на година и половина, а не знаете какво работи тя, за да си плаща сметките? Това са дивотии.

Джейми се поизправи на стола си.

— Нямате право да разговаряте с нас по такъв начин. Току-що научихме, че сме изгубили скъпа приятелка и сме потресени. Ако баща ми…

— Спестете ми тези приказки — прекъсна го саркастично Сам. — Вашата приятелка е била убита. Зверски убита. Не я познавах, но видях какво й е причинил този човек и съм твърдо решен да го заловя и да го вкарам в затвора. А ако за вас това няма значение, просто го кажете — той изкриви уста, сякаш искаше да каже „правете, каквото искате“. — При подобни случаи медиите са изключително доволни, ако имат кого да тормозят, докато чакат ние да арестуваме някого.

— Не бихте се осмелили — опитът на Джейми да придаде непреклонност на тона си не се увенча с успех.

— Ние просто се опитваме да направим така, че да не бъде опетнена паметта й — изтърси Шивон. Другите двама я изгледаха яростно. — Рано или късно ще се разбере, хора — допълни тя, ориентирайки се успешно към патетичен тон.

— Работеше като изпълнителка на еротични танци — каза сухо Тара.

— И предлагаше услугите, които вървят с тези изпълнения — допълни Джейми. Опитът му да говори като врял и кипял мъж беше пълен провал.

— А откъде знаеш това, Джейми? — попита любезно Кевин. — Да не си бил сред клиентите й?

— Не се дръжте отвратително — каза Тара. — Всички знаехме, защото тя ни каза. Знаехме, че работи в някакъв клуб за еротични танци близо до летището. Първоначално се опита да ни убеди, че работела само на бара, но беше очевидно, че разполага с много повече пари от тези, които печелиш, ако само наливаш бирата. Една вечер всички се бяхме понапили и аз я попитах направо дали… ами нали разбирате, дали се съблича пред мъжете. Каза, че танцувала еротични танци и призна, че спяла с някои от клиентите. Но не в заведението, така каза. Срещала се с тях след работа и ги обслужвала в колите.

Тара неволно изкриви устни при тази мисъл.

Джейми издиша тежко, издувайки устни.

— Не е шега работа. Трудно можеш да си представиш, че ще делиш жилище с проститутка.

— Еротична танцьорка — поправи го педантично Шивон. — Това беше изборът на Лиан, а и не би могъл да я обвиниш, че някога е работила у дома. Ако не ни беше казала в какво заведение работи, никога нямаше да разберем — не личеше по нищо, което казваше или правеше вкъщи. След като отмина първоначалният шок, ние като че ли просто решихме да не мислим по този въпрос. Просто повече не стана дума за това. Както вече казах, разбирахме се, но не бяхме наистина близки. Всеки имаше своя живот и своите приятели.

Сам наблюдаваше Джейми, за да види дали неговата реакция няма да бъде по-различна. Но другите двама като че ли приемаха напълно казаното от Шивон.

— Тя имаше ли гадже?

— Веднъж каза, че не излиза с никакви мъже — отвърна Шивон. — Знам, че звучи странно, но тя твърдеше, че мъжете, с които се среща на работа, били загубеняци и мухльовци. Ставаше дума за това колко трудно е да намериш време да отидеш на среща с някого, камо ли пък да поддържаш постоянна връзка, а тя каза, че дори не си спомня кога за последен път се е запознала с мъж, с когото да си е струвало дори само да изпие едно питие.

Отново задънена улица.

— А как се казваше клубът, където работеше? — попита Кевин.

Тримата го изгледаха объркано.

— Така и не я попитах — каза Тара. — Така или иначе, нямаше шанс някой от нас да се отбие там, за да пийне нещо.