Вэл Макдермид - Разплата

Той се претърколи и запали нощната лампа. Белият абажур хвърляше мека светлина в част от стаята. Това само по себе си беше ново усещане за него. Лампата в килията в „Оукуърт“ осветяваше всяко ъгълче, изваждаше на бял свят границите и ограниченията на неговия свят. А това тук се нравеше на Ванс.

За сметка на това спалното бельо беше ужасно. Щеше да се наложи да го подмени. Тери си беше работническа класа до мозъка на костите. Искрено вярваше, че черните копринени чаршафи са признак на издигане в обществото.

Ванс погледна часовника си и с учудване забеляза, че часът е едва десет. Беше спал около шест часа, но сега се намираше в онова особено състояние, в което човек чувства, че все още е уморен, но все пак е напълно буден. Нещо го беше събудило, някакво безпокойство, нахлуло в сънищата му, чиято причина сега му убягваше. Стана от леглото, наслаждавайки се на досега на мекия, дебел килим под босите му крака. Отиде до тоалетната, после почувства глад и тръгна бос надолу към кухнята — още една част от свободата, на която можеше да се наслади.

Запали лампите, забелязвайки с удоволствие, че няма и следа от разигралото се по-рано тук насилие. Не беше толкова наивен да вярва, че е унищожил всички следи от случилото се, но и не очакваше мястото да бъде оглеждано от анализатори на местопрестъпления. За повърхностния наблюдател — например брокерът от агенцията, която скоро щеше да обяви къщата за продан — тук всичко беше наред.

Ванс отвори хладилника и се разсмя на глас. Тери очевидно бе опустошил щандовете в „Маркс енд Спенсър“. Готова храна, прясно месо и зеленчуци, плодове, мляко, шампанско и прясно изстискан портокалов сок. Той измъкна шампанското и го отвори с една ръка, докато обмисляше какво да яде. Избра някакви китайски ордьоври, после обаче се затрудни с командното табло на печката. Най-накрая успя да се справи, но доброто му настроение беше изчезнало.

Докато си сипваше втора чаша шампанско, осъзна каква бе причината за безпокойството, което го събуди. Не беше проверил дали камерите функционират. Стана така, защото всъщност още не беше огледал къщата, когато изтощението го повали. Ако беше видял някъде компютър, щеше да съобрази.

Започна да обикаля потъналата в мрак къща. Не му се искаше да привлече нечие внимание, като пали и гаси лампите в различните помещения. Откри трапезария, отделно помещение за гледане на телевизия, приемна и накрая, в задната част на къщата, кабинет. Меката лунна светлина, която влизаше през прозорците, му беше достатъчна да се ориентира. Той отиде до бюрото и запали настолната лампа, която хвърли светъл кръг върху дървения плот. Очевидно беше, че въображението бе изневерило на Тери, когато бе стигнал до обзавеждането на кабинета. Голямо бюро, огромно кожено кресло и един нисък шкаф край стената бяха единствените мебели тук. На бюрото имаше лаптоп, на шкафа принтер. Ванс предположи, че продълговатата кутия на перваза на прозореца, по която мигаха треперливи сини светлинки, е рутерът. Беше виждал снимки на рутери в Интернет, но никога досега не бе виждал такова нещо.

Отвори лаптопа. Тери искаше да му вземе „Епъл“. Твърдеше, че бил по-подходящ за нуждите на Ванс. Но Ванс знаеше, че и без това щеше да му се наложи да се запознава с много нови неща компютрите, до които имаше достъп в „Оукуърт“, бяха стари и бавни, достъпът до Интернет — строго ограничен. Мисълта за това го накара да се разсмее. Какво, по дяволите, очакваха да се случи, когато допускаха човек като него до компютри? Ако той бе на мястото на хората, които отговаряха за тези неща, никога не би позволил на затворници достъп до мобилна връзка или интернет. Ако искаха да изолират затворниците от околния свят, трябваше да направят така, че мобилните телефони да нямат покритие на територията на затвора. Много важно, че така щяло да бъде по-неудобно за хората от персонала — ако действително затворниците трябва да бъдат контролирани, се налагат и такива неприятни мерки. Беше готов да се обзаложи, че в руските лагери не могат да се ползват мобилни телефони.

Стори му се невероятно, че компютърът зареди толкова бързо. В сравнение с онова, с което той бе свикнал, лаптопът беше нещо прекрасно. Ванс се върна в кухнята, за да вземе куфарчето, и го отвори на бюрото до лаптопа. Извади от него малък бележник с адреси, отвори на „U“ и въведе в търсачката първия url адрес от страницата. Влезе в някакъв безличен уебсайт, на който му поискаха парола. После отиде на буква „С“ и написа на страницата първата поредица от цифри и букви, която откри на страницата.