Вэл Макдермид - Разплата

Стейси плъзна стола си така, че да се появи иззад мониторите. В ръцете си държеше таблет.

— Лиан Консидайн. Била е арестувана в Кан за предлагане на секс срещу заплащане.

— В Кан ли? Имате предвид Кан във Франция? — изгледа я удивено Спенсър.

— Не съм чувала за друг Кан — каза Стейси.

— Но откъде разбрахте? Как успяхте да откриете тези данни?

Стейси погледна въпросително Карол.

— Давай — каза тя.

— Едно от нещата, които вършим тук, в отдела, е да изграждаме неформални отношения с подобни звена в полицията на други страни — каза Стейси. — Имам контакти с правозащитните органи на седемнайсет европейски страни — хората там са склонни да пускат за проверка пръстови отпечатъци, когато им ги изпратя. Резултатите нямат доказателствена стойност, защото търсенето не е официално, но понякога те ни помагат, насочвайки ни къде да търсим. В нашата база данни не намерихме съвпадения с нейните отпечатъци и ДНК, затова реших да се възползвам от контактите си. Откриха данни за нея във Франция. Но това е станало преди четири години, не са особено пресни новини — Стейси прикова поглед в Спенсър и се усмихна мрачно. — Не е зле за китайчуга, а?

Спенсър стисна устни така, че те заприличаха на тънка линия, и издиша тежко през нос. Когато Карол му се усмихна, устните и изглеждаха почти също толкова тънки.

— Имаме и още данни — каза тя.

— Адресът на Лиан по онова време е едно студентско общежитие тук, в Брадфийлд. Това ми даде възможност да се опитам да проникна неофициално в някои системи — каза Стейси.

— И това е нещо, което често се случва да правим тук намеси се Сам. — Дискретни проучвания. Предпочитаме да действаме малко по-внимателно, не само да разбиваме вратите на хората.

— В идеалния случай предпочитаме да не разбират изобщо, че сме търсили нещо при тях — заключи сухо Стейси. — Накратко казано, Лиан е от Манчестър. Има бакалавърска степен по френски и испански от университета в Брадфийлд. Понастоящем готви докторантура върху „Пресътворяване на личността в творчеството на Мигел де Сервантес“, каквото и да означава това. А освен това по всичко личи, че е финансирала научната си работа, предлагайки секс срещу заплащане по улиците на Брадфийлд.

— Някои хора са готови на всичко, само и само да не вземат студентски кредит — отбеляза кисело Кевин.

— Не всички можем да бъдем преуспели капиталисти — отвърна Стейси. — Намерих адрес на родителите й в Манчестър. Както и друг неин адрес тук, в Брадфийлд.

Мобилният телефон на Пола завибрира и тя хвърли поглед към него, слушайки само с половин ухо разговора край нея.

— Отлично — каза Карол. — Сам, Кевин — веднага след като инспектор Спенсър приключи с извиненията си, отидете на мястото, където е живяла и проверете дали е делила с някого жилището. Да започнем да съставяме картината на живота й — тя отново се обърна към Спенсър. — Бих искала да определите служител, който да се погрижи за семейството й и лично ще се заеме със съобщаването на новината. Заслужават да не им изпращате някой патрулен полицай, загубили са дъщеря си. Пола, отиваш в университета, откриваш кой е бил научният й ръководител и разговаряш с него. Необходимо е да разберем къде се е засякла със своя убиец, а това изисква да попълним всички бели петна. Лиан Консидайн е срещнала мъж, който я е измъчвал жестоко и после я е убил. Трябва да го открием, преди той да е успял да хване следващата си жертва. И още нещо — засега съумяхме да попречим тази история да се превърне в медиен цирк. Да се постараем да я приключим, преди да са ни напълзели Пени Бърджес и всички подобни на нея.

Кевин разсъждаваше върху иронията на съдбата, по силата на която студентското жилище, в което бе живяла Лиан Консидайн, беше истинска гнусна бърлога в сравнение с дома, който Ники Рийд бе делил със Сузи Блак. Понятията в неговия свят се обръщаха нагоре с краката, когато виждаше проститутки да живеят в чист и спретнат апартамент, а четирима студенти да делят къща, единственото определение за която можеше да бъде „помийна яма“. Плотовете в кухнята бяха отрупани с мръсни порцеланови и стъклени чаши, кутии от готова храна и празни бутилки от вино. В някакъв момент, отдавна потънал в мъглите на историята, някой явно беше решил, че ще е добре да сложи на пода мокет. Сега той беше излинял и покрит с петна. Самата мисъл как човек би слязъл да си направи кафе и би стъпил върху него бос накара Кевин да се потърси отвратено.