Вэл Макдермид - Разплата

— Най-вероятно той живее или работи в някоя от зоните, оцветени в лилаво — каза Стейси, очертавайки ги с лазерна показалка. — Скенби. Това е очевидно, не ни трябваше програмата, за да ни го покаже. Но наличието на повече данни ще даде възможност да стесним зоната.

Спенсър се озърна, чувствайки се малко не на място. Пола имаше чувството, че се опитва да открие равнопоставен служител или поне някой, отговарящ отчасти на това описание. Спря поглед върху Сам, но когато пристъпи към бюрото му, Сам вдигна телефона и демонстративно му обърна гръб, започвайки разговор.

— Мога ли да ви помогна? — попита Пола с тон, който опровергаваше учтивата фраза.

— Търся кабинета на главен инспектор Джордан.

Тонът на Спенсър беше рязък, сякаш се опитваше да утвърди правото си да бъде тук.

Пола посочи към стъклената преграда със спуснатите щори, която ограждаше територията на Карол.

— Това е офисът й, но тя не е там.

— Ще я почакам там — каза Спенсър и направи две крачки към вратата на кабинета.

— Опасявам се, че това е невъзможно — отвърна Пола.

— Аз ще реша дали е възможно, детектив Макинтайър — заяви Спенсър. Пола беше принудена да признае, че не му липсва смелост. Тя самата никога не би се осмелила да нахлуе на територията на Карол Джордан и да се опита да я окупира.

Точно този момент подбра Карол, за да се появи иззад бариерата от монитори.

— Не, не вие решавате в стаята на моя екип — каза тя. — А кабинетът ми в момента е зает.

Пристъпи към него, оставяйки не повече от половин метър разстояние между двамата. Макар че беше поне двайсет сантиметра по-ниска от него, присъствието й несъмнено беше по-впечатляващо. Погледът й би смъкнал и по-лъскава политура от неговата. Спенсър приличаше на човек, комуто се налага да застане лице в лице с най-конфузния спомен от ученическите си години.

— Поначало и през ум не би ми минало да проведа този разговор в присъствието на по-младши служители — каза тя. Тонът и беше остър като ледена шушулка. — От друга страна, в обичайните случаи не ми се налага да разговарям с човек, който е съумял да оскърби всеки от подчинените ми. При това положение ми се струва справедливо да говорим публично.

— Съжалявам, госпожо — каза Спенсър. — Нямах представа, че забележките ми може да се разчуят — което е повече от ясно.

— Бих казала, че това може да бъде последната ви грижа — отвърна Карол. — Служа в Брадфийлдската полиция вече почти седем години, и през по-голямата част от времето съм се гордяла с това. Думите ви ме накараха за първи път да се зарадвам, че напускам. Хората тук са вероятно най-добрите криминалисти, с които ще имате възможност да работите някога. А единственото, което вие можете да им предложите, са предразсъдъци и невежество.

Спенсър трепна.

— Казах го на шега.

Карол изви очи към тавана, гняв и недоумение се изписаха на лицето й.

— На глупачка ли ви приличам? А може би ви се струва, че съм от хората, които биха отвърнали: „Е, добре тогава, всичко е наред“? Каква шега може да има в това да демонстрираш собственото си невежество и закостенялост пред свой подчинен? Да се държиш така, като че ли е приемливо да се присмиваш на свои колеги за сексуалната им ориентация или за цвета на кожата им?

Спенсър прикова поглед някъде над главата й, сякаш това можеше да му помогне да се спаси от възмущението й.

— Постъпих неправилно, госпожо. Моля за извинение.

— Когато работата ни по този случай приключи, ще имате предостатъчно възможности да обмисляте неправилната си постъпка. Ще разговарям с ръководителя на личния състав и ще направя необходимото да бъдете изпратен на всички възможни курсове за равни възможности и против професионалната дискриминация, както и за работа в мултикултурна среда, толкова дълго, колкото ще бъде необходимо, за да осъзнаете защо поведението ви е недопустимо където и да било през 2011 година. А сега, за начало, ще се извините лично на всеки член на екипа, преди да излезете оттук.

Спенсър беше толкова стъписан, че си позволи да срещне погледа й.

— Госпожо…

— За вас аз съм главен инспектор Джордан, Спенсър. Не съм ви кралицата, да му се не види. И така, ще ви се наложи да положите доста труд, за да си върнете доверието на хората ми. Ще им се извините на тръгване. Но освен това трябва да ви кажа, че разполагаме с информация, която може да придвижи разследването напред. Успяхме да идентифицираме третата жертва — тя се завъртя на пета. — Стейси?