Вэл Макдермид - Разплата

В процеса на търсенето той извади толкова много списъци, че нямаше смисъл да се опитва да търси скорошна покупка, правена в района на Брадфийлд, дори в случай че продавачите проявяха желание да сътрудничат. А тъй като немалко от хората, които се занимаваха с бодиарт, предпочитаха да приемат себе си като бунтари и противници на системата, Кевин предполагаше, че повечето няма да пожелаят да му помогнат.

След като превъртя пет–шест страници на екрана, Кевин попадна на три фирми–доставчици с адреси в региона. Двете бяха студиа за татуировки, а третата фирма като че ли предлагаше всичко от фризьорски артикули до бижута за пиърсинг. Той записа данните им и отвори файл, в който представи предложението си детективи да посетят и трите фирми и да се осведомят за скорошни продажби — и онлайн, и директни. Това беше точно такова досадно търсене, с което онези от Северния регион щяха да се справят. Ако пък в резултат на него се откриеха следи, които представляваха интерес, то това би било от полза не само за разследването, но за отношенията между отделните подразделения.

Той се усмихна и натисна „изпрати“. Приятно му беше да прехвърли другиму досадната работа. Прекалено често Кевин изпитваше чувството, че в отдела на него се поверява отегчителната, рутинна работа. Струваше му се обидно. Може би това щеше да се промени, когато ги разпилееха на различни места в полицията. Това не го притесняваше ни най-малко. Време беше да може да покаже уменията си, които биха могли да му спечелят повишение.

През ум не му минаваше, че Карол Джордан му прехвърля рутинните проучвания заради изключителния му перфекционизъм. В един свят, където повечето служители се стремяха да работят толкова малко, колкото можеха да си позволят и да им се размине, Кевин правеше впечатление с вниманието, което отделяше на подробностите, с придирчивия си стремеж да се отбелязва и най-дребният детайл. Не го съзнаваше, но именно той беше причината кръвното на Карол Джордан да поддържа такива ниски стойности. А тя го знаеше.

Ванс облече дрехите, които Тери бе оставил, спретнато сгънати, върху казанчето на тоалетната. Ново бельо и чорапи, леки платнени панталони и спортна риза от рипсена памучна тъкан, с дълги ръкави и якичка. Най-отдолу в купчината имаше перука — гъста, чорлава кестенява коса, прошарена тук–там със сребристи нишки. Ванс я нахлузи. Косата се раздели естествено на път, обратен на неговия собствен. Въпреки че прическата напомняше на онази на някогашния Джако Ванс, от времето на телевизионната му слава, по някакъв начин той придобиваше подчертано различен вид. Последният детайл бяха очила с прозрачни стъкла и стилни черни елипсовидни рамки. Човекът в огледалото нямаше абсолютно нищо общо с Джейсън Колинс. Но не приличаше особено и на някогашния Джако Ванс, каза си той със съжаление. Виждаха се бръчки на места, където преди ги нямаше, линията на челюстта беше поомекнала, имаше и няколко спукани капиляри по бузите. Затворът го беше състарил по-бързо, отколкото би го сторил животът на свобода. Беше готов да се обзаложи, че бившата му жена се справяше по-добре с възрастта. Но поне той щеше да се постарае бръчките й да са повечко на брой, когато приключеше с нея.

Когато се появи, Ванс изпита задоволство от изражението на радостно удивление, изписало се по лицето на Тери.

— Изглеждаш страхотно — каза той.

— Добра работа свърши — отвърна Ванс и потупа Тери по рамото. — Всичко е идеално. А сега вече умирам от глад. Какво можеш да ми предложиш?

Докато се хранеше, Ванс проверяваше съдържанието на куфарчето, което Тери беше донесъл. То съдържаше два фалшиви паспорта със съответните шофьорски книжки — едните британски, другите ирландски; дебела пачка двайсетпаундови банкноти; списък с банкови сметки на имената от паспортите, със съответните пинкодове; няколко кредитни карти; набор от платени сметки за консумативи за една къща в покрайнините на Лийдс; както и четири мобилни телефона с предплатени карти. В едно от джобчетата бяха пъхнати ключове за кола и ключовете за къщата.

— Всичко останало, което може да ти потрябва, ще намериш в къщата — каза Тери. — Лаптоп, стационарен телефон, сателитна телевизия…

— Блестящо — каза Ванс, довършвайки последните хапки салата от риба тон с едамаме 8 8 Едамаме — варени соеви зърна. — Б.пр. . — Половината от съдържанието на тази храна ми е абсолютно непознато. Но пък е много вкусно.

— Напълних вчера хладилника в къщата — каза Тери, изгарящ от желание да се понрави. — Надявам се нещата, които взех, да ти харесат.