Вэл Макдермид - Разплата

— Още не си видял къщата. Мисля, че ще ти хареса.

Единственото, от което се интересуваше Ванс в момента, беше кухнята. Той последва Тери, който го въведе през една странична врата в помещение, където имаше пералня и сушилня, и оттам в кухнята, която приличаше на лъскав паметник на модерността. Гранит, хромирани повърхности и фаянс — всичко блестеше като огледало. На Ванс му бяха необходими няколко мига, за да открие онова, което търсеше. Но то си беше там, точно каквото му трябваше. В единия край на покрития с гранит работен „остров“ в средата на помещението имаше дървен блок с поставени в него ножове.

Ванс пристъпи небрежно към плота, като през цялото време не преставаше да възклицава възторжено, коментирайки съвършенството на великолепната нова кухня.

— А това да не е един от онези американски хладилници с генератор за лед и диспенсер за студена вода — попита той, убеден, че Тери ще поиска да демонстрира възможностите на уреда. Веднага щом Тери му обърна гръб, Ванс измъкна от блока един средно голям нож, пъхна дръжката под маншета на блузата и отпусна спокойно ръката си.

Когато Тери отново се обърна към него, поднасяйки му пълна догоре чаша с вода, в чиито стени се удряха и потракваха ледени кубчета, Ванс вдигна протезата си, сякаш искаше да го прегърне от благодарност и възторг. После вдигна другата си ръка и заби ножа в гърдите на Тери. Навътре и нагоре, избягваш ребрата, търсиш сърцето.

Чашата се търкулна на пода, плисвайки вода по ризата на Ванс. Той трепна, когато почувства студената вода по кожата си, но това не го накара да спре. От Тери се изтръгна някакво ужасно, сподавено бълбукане. Гледаше го потресено и обвинително. Ванс измъкна ножа и нанесе нов удар. Сега вече между тях двамата течеше кръв, издайническите петна покриваха предната част на дрехите им. Кръв се стичаше по ризата на Ванс, следвайки пътя, който бе изминала преди това водата. По блузата на Тери тя се стичаше по-бавно, изглеждаше и по-ярка.

Ванс отново изтегли ножа и отстъпи, оставяйки Тери да падне на пода. Горната му устна се изви отвратено, докато Тери стенеше и потръпваше, притиснал ръце към гърдите си и подбелил очи. Ванс не изпитваше удоволствие от самото убиване; открай време беше така. За него това беше вторично спрямо насладата, която изпитваше, когато всяваше страх и причиняваше болка. Смъртта беше неприятен страничен ефект на онова, което действително му доставяше удоволствие. Искаше му се Тери да побърза и да приключи с тази работа.

Изведнъж изтощението го връхлетя, сякаш някой го беше ударил. Той залитна леко и трябваше да се облегне на гранитния плот. В продължение на часове се крепеше благодарение на адреналина, а сега горивото на организма му се изчерпваше. Почувства се отпаднал, трепереше, в пресъхналата му уста се надигаше горчив вкус. Но не можеше да си позволи да спре.

Ванс отиде до умивалника и отвори шкафа под него. Както и бе очаквал, Тери беше осигурил всичко необходимо за почистване. Най-отпред имаше ролка здрави найлонови чували за боклук. На рафта пред него бяха връзките за чувалите. Точно каквото му трябваше. Веднага щом Тери приключеше с умирането, можеше да го напъха в чувал, да го завърже и да го натика в багажника на собствения му микробус. По-късно щеше да решава какво да прави с микробуса и с неговия собственик. Сега беше толкова уморен, че не можеше да разсъждава разумно.

Единственото, което искаше, бе да почисти, а после да си легне и да спи поне дванайсет часа. Толкова очакваната тържествена вечеря можеше да почака до утре, когато щяха да започнат и другите забавления.

Хвърли поглед към Тери, чието задъхано дишане се чуваше все по-слабо, а всяко издишване изкарваше розови мехурчета по устните му. Защо, да му се не види, се бавеше толкова? Някои хора действително никак не се съобразяват с другите.

Инспекторът от криминалната полиция Роб Спенсър приличаше по-скоро на търговец на коли, отколкото на детектив. Всичко по него беше лъснато до блясък — от зъбите до обувките. Сам, който се наслаждаваше на собствената си спретнатост, бе принуден да признае, че Спенсър като че ли го надминава. От друга страна, на Сам не му предстоеше да бъде кастриран без упойка от Карол Джордан.

Когато Спенсър пристигна, Карол бе скрита зад стената от монитори, която Стейси използваше, за да се изолира от неприятния й външен свят. Стейси бе превъртяла ограничените данни за трите убийства, с които разполагаха, през алгоритмите на софтуера за географско профилиране, който тя бе преправила в съгласие със собствените си изисквания. Тъкмо сочеше току-що определените места, които можеха да представляват интерес за тях.