Вэл Макдермид - Разплата

Когато пристигнаха, намериха в жилището само Шивон Кеъри. Кевин й съобщи, че Лиан е мъртва и можа да потвърди самоличността й с помощта на снимката, която им беше осигурил Гриша Шаталов. Очакваше тя да рухне. Доколкото се простираше опитът му, младите момичета обикновено реагираха така. Но макар че очевидно беше потресена и натъжена, Шивон остана спокойна. Никаква истерия, никакви порои от сълзи, никакво хвърляне на предмети по стените. Вместо това тя изпрати съобщения на останалите съквартиранти, които се прибраха в рамките на четвърт час.

— Имахме късмет, че успяхме да наемем тази къща — каза Шивон, докато миеше чаши и правеше чай за детективите. — На десет минути с колело от университетската библиотека е. А всички ние работим предимно там. Така пестим от сметките за отопление през зимата.

Това беше идеалното начало. Зад гърба й Кевин кимна на Сам. Това беше работа за него. Шивон създаваше впечатление за млада жена, която мъничко се престарава. Нещо в артистично аранжираните й дрехи от „Примарк“, в старанието, което очевидно полагаше за прическата и грима си, говореше за убеждението й, че надали някой мъж би се насочил по собствен избор първо към нея. Носът й беше малко прекалено дълъг, очите малко прекалено сближени, тялото малко прекалено закръглено. Би реагирала с благодарност, ако привлекателен млад мъж като Сам насочеше към нея цялото си внимание. А Сам умееше да използва чара си. Нямаше спор, Кевин трябваше да отстъпи на втори план.

— Като че ли с всяка година става все по-трудно да бъдеш студент — каза Сам. Гласът му напомняше на топъл шоколад в студен ден. — Вдигат таксите, вдигат наемите, съсипват те, ако надхвърлиш кредитния лимит.

— И още как — съгласи се Шивон.

— Не знам как се справяте, особено сега, когато вече ученето е по-сериозно — Сам като че ли всеки момент щеше да се разплаче от съчувствие.

Шивон се извърна към него и се облегна на плота, докато чакаше водата да кипне. Тънката й жилетка се хлъзна от едното й рамо, разкривайки не особено умело татуирана синя птица.

— Работя четири нощи седмично, зареждам щандовете в един супермаркет — каза тя. — В петък вечер раздавам по улиците местния безплатен вестник. И все пак всеки месец ми се налага да искам от баща си допълнително петдесет паунда, за да успея да си платя наема.

— Имаш късмет, щом баща ти може да отделя допълнително петдесет паунда месечно. Напоследък много хора не могат да отделят по толкова — отвърна Сам.

— Татко е страхотен. Надявам се някой ден да мога да му се отплатя.

„Когато ще бъде стар и болен, и ще има нужда от някой, който да го храни и да го преоблича“, каза си Кевин. „Тогава ще има нужда от тази отплата. Обзалагам се, че тогава няма да си толкова ентусиазирана, Шивон“.

Но не каза нищо, оставяйки Сам да води разговора.

— Ами Лиан? — попита Сам. — Тя как успяваше да свърже двата края?

Шивон се извърна рязко, кипналият чайник я спаси от необходимостта да отговори.

— Как искате чая? — попита тя бодро.

— И двамата го пием с мляко, без захар — отвърна Сам. Не беше много убеден, че това се отнася и до Кевин, но не го беше грижа. Важното беше да не се прекъсва потокът на разговора — тъкмо защото Шивон очевидно имаше желанието да го прекъсне. — И така — Лиан. И тя ли работеше някъде почасово? Или близките й пращаха пари?

Шивон отдели много време, за да изцеди пликчетата с чай и да налее млякото. Постави с елегантен жест чашите пред двамата детективи.

— Заповядайте, прясно запарен йоркшърски чай. Няма да намерите по-добър.

Усмивката й беше значително по-бледа от чая.

— Откога се познавате с Лиан? — попита Сам, отказвайки се от предния въпрос, който явно я затрудни. Щеше да се върне отново към него, но засега можеше да я остави да си мисли, че се е измъкнала.

— От около година и половина. И двете готвехме докторантури към филологическия факултет — тя се занимаваше с испански, аз — с италиански. Тъй като беше получила бакалавърската си степен тук, в Брадфийлд, вече беше успяла да открие тази къща и търсеше хора, с които да дели наема. Търсеше завършили бакалаври, а не студенти от долните курсове — Шивон отпи от чашата си и погледна над ръба й към Сам.

— Тези от долните курсове мислят само за пиене и купони. Който готви вече магистратура, работи по-сериозно. Влагаме всички тези пари, защото приемаме по-сериозно работата си. През първия ми семестър в Ексетър един от тези веселяци в общежитието дори повърна върху лаптопа ми. После, когато се оплаках, ме нарече тъпа никаквица от работническите квартали. Честно казано, старая се да бъда колкото е възможно по-далеч от подобни чекиджии.