Вэл Макдермид - Разплата

— Но нима абсолютният ви приоритет не е залавянето на убиеца? Стремежът да не допуснете броят на жертвите да се увеличи?

Раздразнен. Рийки се озърна, сякаш търсеше помощ. Но помощ не дойде отникъде.

— Това се разбира от само себе си — отвърна той. — Но първата ни стъпка трябва да бъде идентифицирането на жертвата. Необходимо ни е да разберем къде тя е срещнала убиеца си.

— Срещнала го е по улиците на Брадфийлд — прекъсна го Пени. — Също както е станало и с първите две жертви, Кайли Мичъл и Сузан Блак. Господин началник, не е ли редно да се обърнете с предупреждение към проститутките в този град, докато този сериен убиец е на свобода?

— Госпожице Бърджес, вече казах — няма основание да предполагаме, че тези убийства са дело на един и същи човек. Трите жени са били убити по подчертано различни начини и на различни места…

— Според моя източник съществува връзка между трите престъпления — намеси се Пени Бърджес. — Убиецът оставял своя „подпис“. Как бихте коментирали това?

„Обърни оръжието й срещу нея“, подсказваше мислено Карол. „Тя не разполага с подробности, затова все още не е писала нищо по въпроса.“

Очевидно Рийки току-що бе имал същото прозрение.

— Можете ли да кажете нещо по-конкретно? — попита той рязко. — Защото според мен вие изобщо нямате представа за какво говорите. Струва ми се, че ви интересува единствено търсенето на сензация. Тъй като това е единственият начин, по който можете да накарате главния си редактор да се заинтересува от убийството на една проститутка, работила на улицата. То има стойност за вас единствено ако можете да го превърнете в нещо, което да звучи като епизод от телевизионен сериал.

В стаята се възцари стъписано мълчание. След това избухна същинска какофония от гласове, които отправяха въпроси, подвиквайки.

„Сега прекали, каза си Карол. Наистина успя да я вбесиш“.

Говорителят на полицията съумя да поуспокои репортерите в залата. После отново се чу гласът на Пени Бърджес:

— Ще поканите ли екипа за особено тежки престъпления, оглавяван от главен инспектор Джордан да участва в разследването?

Рийки я изгледа мрачно.

— Нямам намерение да обсъждам подробности от операцията тук — каза той. — Ще повторя това, което трябва да кажа, само още веднъж и закривам пресконференцията — полуизвърнат, той посочи сравнително приемливата снимка, която Гриша Шаталов бе съумял да им предостави. Жената очевидно беше мъртва, но поне нямаше да накара хората да сънуват кошмари. — Целта ни е да идентифицираме жертвата на жестоко убийство, извършено в Брадфийлд някъде между вторник вечерта и сряда сутринта. Някой сигурно познава тази жена. Приканваме ви, ако разполагате с някакви сведения за жената или за това къде се е намирала преди смъртта си, да се обадите в полицията, като гарантираме, че ще съхраним имената на свидетелите в най-строга тайна. Благодаря за присъствието ви.

Рийки се обърна рязко и напусна залата, без да обръща внимание на въпросите, с които го обсипваха репортерите.

Няколко мига по-късно той връхлетя в кабинета си и хвърли документите, които носеше, на една малка масичка до вратата. Карол се завъртя на стола си и придоби съчувствено изражение.

— Същински кошмар е тази Пени Бърджес — каза тя.

Рийки я изгледа мрачно, докато се отпускаше на удобния стол зад бюрото си.

— Продължавам да не разбирам защо беше необходимо да се разправям с нея. Какъв е смисълът да се преструваме, че не става дума за разбеснял се сериен убиец? Защо просто да не го обявим и да не разкрием, че вашият екип е поел случая? — Той взе една химикалка и започна да почуква с нея по бюрото. Карол забеляза на безименния му пръст лека вдлъбнатина — на мястото, където преди сигурно бе носил венчална халка. — Това би вдъхнало увереност на хората.

Карол се завъртя така, че да седи лице в лице с него. Необходимо беше да поуспокои раздразнения Рийки; поредната политическа игра от онези, които мразеше да играе.

— Но нали вие сам изтъкнахте, че по този начин ще привлечем много повече вниманието на медиите. Което би било проблем по две причини. Първо, винаги е по-трудно да се води разследване, когато пресата ни следва по петите, а напоследък, надушат ли дори най-слаба следа на сериен убиец, медиите размътват така ужасно водата, че подлудяват хората, които се занимават с разследването. Двайсет и четиричасовият цикъл, в който функционират представителите на алчните за новини медии, гарантира такова постоянно наблюдение, под каквото никой от нас не би искал да работи. И второ: убийците от този тип се наслаждават на публичността. Такъв убиец иска да бъде звезда. Иска да бъде в центъра на вниманието. Отнемете ли му тази възможност, той изпада в стрес. А стресът води до грешки. А грешките ни дават възможност да го заловим.