Вэл Макдермид - Разплата

Поместената по-долу оценка на рискове се основава на ограничен брой лични контакти с Джако Ванс. Срещал съм Ванс няколко пъти на публични места и два пъти съм разговарял с него: един път в дома му, когато той може и да е съзнавал, че е обект на разследване; и втория път, когато вече беше арестуван по подозрение в убийство. Затова пък съм запознат в подробности с престъпленията му и имам достатъчно познания за биографията му, за да вярвам, че ще съумея да преценя как най-вероятно той ще реагира в положението си на беглец, след като успешно е надхитрил системата и се е измъкнал от затвора.

— Какво става в главата ти, Джако? — попита Тони тихо, облягайки се на стола си и сключвайки пръсти зад главата си. — Защо постъпи именно така? Защо точно сега?

Рязко почукване на вратата прекъсна разговора, който водеше със себе си. Пола надникна вътре. На лицето й беше изписана решителност.

— Можеш ли да ми отделиш една минута?

Още преди той да отговори, тя вече бе влязла и затваряше вратата зад себе си.

— Ами ако бях казал „не“?

Пола му отправи една уморена усмивка.

— Щях да отвърна „толкова по-зле за теб“.

— Така си и мислех — Тони смъкна очилата за четене и огледа Пола. Близостта им датираше отдавна — сложна и обременяваща мрежа от връзки, простираща се години назад и превърнала се в нещо като приятелство. Той я бе превел през лабиринта на скръбта след загубата на колега, който й беше и приятел; тя го бе подбуждала да върши това, което бе редно, но по нередни причини; той я бе тласкал да нарушава правилата, а после я беше защитавал, когато Карол бе научила за станалото. Взаимното уважение беше крайъгълният камък, на който почиваха техните отношения. И по-добре, каза си Тони, в противен случай вероятно щеше да му бъде трудно да не завижда на Пола за щастието, което тя бе намерила с доктор Елинор Блесинг, щастие, на което той се съмняваше, че е способен. — Предполагам, че не става дума за визита на учтивост?

— Мога ли да попитам върху какво работиш?

Пола очевидно нямаше намерение да води светски разговор. Явно Карол можеше да се върне всеки момент.

— Оценка на рискове, поръчана ми от министерството. Не знам дали Карол ви е казала нещо, но така или иначе истината ще се разчуе много скоро. Има неща, които не могат да бъдат пазени в тайна. Тази сутрин Джако Ванс е избягал от „Оукуърт“. И тъй като аз имах участие в залавянето му, искат от мен да погледна в кристалната си топка и да им кажа къде ще отиде той и какво възнамерява да направи — погледът на Тони съответстваше на ироничния му тон.

— Значи не работиш по нашия случай?

— Нали знаеш какво е положението, Пола. Блейк отказва да ми плаща, а главен инспектор Джордан отказва да ми позволи да работя, ако не получавам заплащане. Казах си, че ще успея да уредя въпроса с връзките си в министерството, но те няма да се съгласят — не и сега. Ще държат да се съсредоточа изцяло върху Джако. Никакво разсейване.

— Да не се възползваме от способностите ти е просто глупост — каза Пола. — Нали знаеш по какво работим?

— Поредица от убийства, която изглежда като дело на сериен убиец. Не знам много повече — отвърна той. — Тя внимава да не ме въвежда в изкушение.

— Е, приеми тогава, че аз съм изкусителка. Тони, това е точно по твоята част. Това е убиец от онези, които ти разбираш. Мислене, в което можеш да се ориентираш по-добре от всеки друг. А и това е „последното танго“ на отдела. Иска ни се да си тръгнем с чест. Искам на Блейк да му остане горчив вкус в устата, когато шефката отиде в Уест Мърсия. Искам да осъзнае, че е изхвърлил на боклука оперативен потенциал от много висока класа. Затова трябва да открием верния отговор, при това бързо.

Умолителният й поглед влизаше в противоречие с ожесточението в думите й.

Тони искаше да не се поддава на съблазънта в думите на Пола. Но в сърцето си беше съгласен с всичко, което тя каза. Нямаше разумно обяснение за това, което вършеше Блейк — освен че разформироването на специализирания екип щеше да спести малко пари. Убеждението му, че ако уменията на специалистите се разпределят с разхвърлянето им в повече отдели, ефектът ще е по-добър, според Тони беше налудничава идея, която щеше да предизвика обратен резултат.

— Защо ми казваш всичко това? — попита той в последен опит да потисне интереса, надигащ се у него.

Пола извърна очи към тавана и цъкна с език.

— А пък аз си мислех, че си особено проницателен. Защото имаме нужда от помощта ти, Тони. Имаме нужда да направиш профил на убиеца, за да напреднем в търсенето, вместо да затънем в планините от излишни сведения, които обикновено се струпват при подобни разследвания.