Вэл Макдермид - Разплата

— Лесно ви е да говорите. Не ви се налагаше да стоите там и да лъжете.

Той продължаваше да почуква дразнещо с химикалката. На Карол й се искаше да я изтръгне от ръцете му, както би постъпила строга учителка с нацупено малко момче. Беше й малко трудно да устои на това желание.

— Не беше необходимо да лъжете. Достатъчно бе просто да не разкривате цялата история. Единственото, което ме успокои, беше, че нейният източник очевидно не е прекалено близо до процеса на разследването.

Рийки кимна.

— Вероятно е така. Ако беше иначе, тя щеше да знае за татуировката, вместо да говори общи приказки за „подпис“.

— Така че засега се отървахме от нея — Карол се изправи. Рийки очевидно нямаше намерение да стане на свой ред или да се ръкува с нея. Явно продължаваше да преживява травмата от близката среща с Пени Бърджес. — Уведомете ме, ако вашите хора, които се занимават пряко със случая, открият нещо за самоличността на жертвата.

— Веднага щом научим нещо, ще ви уведомим. Нека поддържаме тясна връзка, докато работим по този случай, Карол. Нали никой от нас не иска да ни го отнемат.

Карол се обърна и тръгна към вратата. Хора като него винаги държаха да имат последната дума и да й напомнят кой има по-висок чин. В такива случаи осъзнаваше много ясно защо цени толкова Тони Хил.

Тони Хил съзнаваше много добре, че реакциите му не са същите като реакциите на повечето хора. Да вземем например паметта. Въпреки че дори не му се мислеше от колко години насам пиеше кафе заедно с Карол Джордан, до ден-днешен му се случваше да стои в недоумение край бара в някое кафене или в собствената си кухня, прехвърляйки базата данни в главата си, за да си припомни дали тя пие еспресо или капучино. А не беше някой разсеян професор. Помнеше характерното поведение на всеки сериен престъпник, с когото си бе имал работа, и като профайлър, и като клиничен психолог. Знаеше, че паметта поначало действа селективно. Работата беше там, че принципите, които управляваха тази функция на неговата памет, бяха нетрадиционни.

Затова и се учуди толкова, когато седна да съставя оценка на рисковете, които криеше бягството на Джако Ванс, и установи, че няма спомен да му е съставял официален психологически профил. Когато Карол си тръгна, той притвори очи и се опита да призове в съзнанието си мисловен образ на доклада. Когато не се появи нищо, той отвори рязко очи, припомнил си, че преследването на Ванс бе протекло по такъв нестандартен начин, че докато то беше в ход, така и не написа нищо. Разбира се, гонитбата на Ванс беше необичайна, тъй като не бе започнала с полицейско разследване. Тя започна в резултат на едно учебно упражнение, предназначено за начинаещите профайлъри от подбрана в Министерството на вътрешните работи група, с които работеше Тони. А когато нещата се задвижиха, не бе останало време да седне и анализира престъпленията на Ванс от такава гледна точка.

За да спечели малко време, необходимо му да оцени онова, което знаеше за Ванс, Тони откри на лаптопа на Карол един от предишните профили, които бе съставял, и копира стандартния уводен абзац:

Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока стойност на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.

При извършване на престъпленията си серийният убиец оставя поредица сигнали и показатели. Всичко, което той прави, трябва да влезе, съзнателно или не, в предварително подготвен модел. Разкриването на конкретния модел разкрива и логиката, по силата на която действа престъпникът. За нас мотивацията му може да е нелогична, но за него тя е от изключително значение. Именно защото неговата логика е специфична единствено за него, такъв убиец не може да бъде заловен със залагане на стандартни клопки. Тъй като той е уникален, уникални трябва да бъдат и средствата за залавянето му, начинът, по който той трябва да бъде разпитан и начинът, по който трябва да се извърши възстановката на престъпленията му.

Абзацът всъщност не отговаряше на изискванията на случая. Ламбърт искаше от него оценка на рискове, не профил, основаващ се на извършени престъпления. Вероятно можеше да остави втория абзац. Но първият трябваше да бъде променен. Той отвори нов файл и започна: