Вэл Макдермид - Разплата

— Защо? Знам, че се налага аутопсия. Искам да кажа, и аз гледам телевизия, нали така? Това разбирам. Но сега, когато вече са направили аутопсията, защо да не мога да я взема?

— Не е толкова просто — намеси се Кевин. — Ако арестуваме някого…

— Ако? Казахте „ако“, а не „когато“? — Ники скочи на крака и започна да крачи напред–назад из стаята, палейки цигара, докато ходеше. — Може би тя е без значение, затова за нейния случай не се предвижда „когато“?

Пола почувства нарастването на напрежението у седналия до нея Кевин.

— Ето как стават тези неща. Когато арестуваме някого, той има правото да поиска втора аутопсия — за в случай че нашият патоанатом е объркал нещо. Това е изключително важно, когато има някакво съмнение около причината за смъртта. Или, както е в този случай, спорен въпрос във връзка с тялото от компетенцията на съдебната медицина.

— Майната му — Ники почти изплю думите. — При темповете, с които работите, всички може да измрем, преди да арестувате някого — той спря и облегна глава на стената. Силуетът му напомняше на алегорично изображение на Отчаянието. — А какво ще стане, ако този боклук успее да се измъкне? Колко време ще мине, преди да решите да ми я върнете?

Той започваше да се гневи. Пола прецени, че днес нямаше да научат нищо повече от Ники.

— Попитай в офиса на коронера, Ники — каза тя спокойно, но не и снизходително. — Там ще могат да отговорят на въпросите ти — тя се изправи, прекоси стаята до мястото, където стоеше той, и докосна ръката му над лакътя. Почувства твърдата кост и потръпващите мускули под дългия ръкав на блузата му. — Съчувствам ти за загубата. Вярвай ми, приемам еднакво сериозно всяко убийство — тя му подаде визитната си картичка. — Ако си припомниш нещо, което може да ни бъде от полза, обади ми се. Тя му се усмихна едва-едва. — Дори ако просто искаш да си поговориш за нея, пак може да ми се обадиш.

Карол се взираше яростно в Пени Бърджес, която водеше криминалната хроника в „Брадфийлд Ивнинг Сентинел Таймс.“ За репортерката вероятно беше по-добре, че Карол следеше пресконференцията по камерите за наблюдение в залата, но не беше там. От първите си дни в Брадфийлд репортерката бе подействала отблъскващо на Карол, независимо от призивите си към женска солидарност и твърденията си, че и тя търси справедливост. Онова, което особено вбесяваше Карол, бе фактът, че човек, който претендираше да има убеждения, толкова сходни с нейните, бе в състояние да ги отрича така категорично с действията си. А може би още по-вбесяващо бе това, че тази жена сякаш беше неуязвима. Макар често да изглеждаше така, сякаш кариерата й е окончателно рухнала — тя отново беше тук, успяваше да изведе материалите си на първа страница, и се появяваше в пресцентъра в такива скъпи тоалети, сякаш работеше в някое лондонско модно списание. Почти бе успяла да провали кариерата на Кевин Матюс, както и брака му, когато успя да го изкуши не само да подхване извънбрачна връзка с нея, но и да прояви недискретност, споделяйки с нея оперативни тайни; и все пак продължаваше да седи на първия ред на пресконференциите в полицията, сякаш беше излята от неръждаема стомана.

И днес беше напориста както обикновено. Набиеше ли си в главата някаква идея, тя заприличваше на сериен убиец, съумял да залови поредната си жертва. Не се отказваше, докато не изтощеше до краен предел жертвата си, а после я довършваше. Карол предполагаше, че такава черта на характера може да бъде и достойна за уважение — ако предположим, че човекът бе в състояние да прецени кога някоя идея си струва да бъде развивана.

Пени бе успявала да докара нея самата дотам, че да избухне на публично място; Карол отлично разбираше какво преживява в момента Пийт Рийки. Това, че Пени се бе добрала до нещо, което Рийки действително не искаше да огласява, влошаваше допълнително нещата. Тъмноалени петна бяха избили по високите му скули, веждите му бяха свъсени ниско над очите.

— Както казах в началото на тази пресконференция, целта ни тази сутрин е да идентифицираме неизвестна жертва на убийство. Някъде членовете на някое семейство все още вероятно не са наясно какво се е случило с тяхната дъщеря, сестра или може би майка. Това е абсолютният ни приоритет — каза той, произнасяйки думите така, сякаш ги късаше със зъби.

Пени Бърджес не изчака покана, каквато вероятно нямаше и да има. Тя се намеси незабавно, насочвайки се право към темата, която беше подхванала малко по-рано.