Вэл Макдермид - Разплата

Пола въздъхна. После заговори кротко.

— Разбирам защо си толкова гневен, Ники. Но дори да бяхме вдигнали всички колеги под тревога, когато ти си съобщил за изчезването на Сузи, пак щяхме да закъснеем. Съжалявам, но такава е истината — била е мъртва още преди дори ти да разбереш, че е изчезнала. Знам, че те измъчва чувство за вина, Ники, но няма нищо по-различно, което да си можел да сториш и което би могло да промени крайния изход.

Ники подсмръкна шумно, в очите му проблеснаха сълзи. Пола не можеше да прецени дали това е действието на кокаина или истинска проява на скръб; що се отнася до Кевин, ако се съдеше по езика на тялото му, той вече беше решил за себе си.

— Тя беше страхотна… Сузи — каза Ники с треперлив глас. — Познавах я от години. Учехме в едно и също училище. Често бягахме заедно и ходехме в игралните зали, за да играем на видеоигри, играехме и на бинго с пенсионерите.

— Значи и двамата сте имали проблеми в училище?

Той се позасмя презрително.

— В училище. У дома. С другите деца. Двамата със Сузи успявахме да се накиснем до ушите във всички неприятности, за които можете да се сетите. Тя е единственият човек от някогашния ми живот, с когото все още поддържам връзка. Всички останали ме прекараха, а после се разкараха. Но не и Сузи. Грижехме се един за друг.

Пола прецени, че той вече се е поотпуснал достатъчно, за да му зададе по-сериозен въпрос.

— И двамата работехте по улиците, нали?

Ники кимна.

— Проституирахме — той погледна към напукания таван, примигвайки, за да пропъди сълзите от големите си сини очи, които се открояваха на слабото му, кокалесто лице с тънки устни, разкриващи нащърбени зъби. — Нямаше какво друго да правим. Сузи се опита да поработи в магазина на ъгъла, но парите бяха мизерни — той сви леко рамене. — Не разбирам как се оправят хората.

— Повечето хора не хвърлят луди пари за наркотици — каза Кевин, но тонът му не беше груб.

Ники избърса една сълза с върха на пръста си.

— Съдете ме тогава, да му се не види.

— Сузи е била на хероин, нали? — намеси се Пола, опитвайки се да възстанови хода на разговора.

Ники кимна и зачопли кожата около нокътя на палеца си.

— От години е така — той хвърли бърз поглед към Пола.

— Ама не беше отвъртяла, разбирате ли. Караше я кротко и редовно. Успяваше да се справи. Хероинът й помагаше да се справи. Без хероин… — той въздъхна. — Вижте, разбирам, че според вас сме пълни боклуци, но ние се справяхме добре — посегна към цигарите си и запали една. После се сети да предложи и на Пола, която събра сили да откаже.

— Разбирам — отвърна тя. — Разбирам какви усилия сте полагали. Не съм тук, за да ви създавам проблеми заради всички тези неща. Имам само нужда да разбера дали Сузи е умряла заради нещо в живота си, или просто защото се е оказала на неподходящото място в неподходящото време.

Ники поизправи гръб, изпъна кръстосаните си досега крака и стисна с ръце седалката на стола.

— В живота на Сузи нямаше никой, който би пожелал да й стори зло. Знам, вие си мислите, че преувеличавам, защото тя е мъртва, но не е така. Вижте, тя беше проститутка и наркоманка, но не беше лош човек. Никога не е имала сводник. Просто си имаше дилър, от когото се снабдяваше и който се грижеше за нея.

— И кой беше този дилър?

Той поклати глава.

— Няма да споменавам имена. Това би било глупаво, а аз не съм глупав, каквото и да си мислите вие. Разберете, тя беше добър клиент. Освен това му водеше и нови клиенти, така че той внимаваше никой да не й създава проблеми. Никой не се опитваше да се набута на нейна територия. Всички знаеха какво е положението. Когато онези шибани източноевропейски курви се появиха на онази строителна площадка, бяха решили, че когато времето е лошо, могат да работят и във „Летеца“ — Ники се ухили. — Но това не продължи дълго. Тези мръсници, руснаците, се имат за много печени, ама не са печени като момчетата от Брадфийлд.

— Откога работеше Сузи в „Летеца“? — попита Кевин. Знаеше, че Пола не обича да прекъсват процеса на работата й, но пък мразеше да се чувства излишен.

Ники се почеса по главата и отново кръстоса крака. Пола си каза, че би искала да има способността на Тони Хил да разчита езика на тялото. Наскоро беше посещавала курс за специалисти по разпитите, и макар в рамките на този курс да бе отделено време и за тази тема, тя все още имаше чувство, че засега се движи само по повърхността й.

— Не помня отвърна той. — Струва ми се, че е била все там, разбирате ли?