Вэл Макдермид - Разплата

— Именно.

— И все пак… Разбирам защо според него ти и той сте на огневата линия. Но ние, останалите? Съмнявам се, че радарът на Ванс изобщо ни е регистрирал. Ние бяхме второстепенни участници, а такива като Ванс не обръщат внимание на незначителните хора. Няма нищо сензационно в това да се заемеш с маловажни личности като нас.

Карол се позасмя сухо.

— Странно, никога не бих те квалифицирала като незначителен човек, Крис. Разбирам какво искаш да кажеш, но все пак ми се иска да покрием всички опасни пунктове. От теб искам да откриеш останалите трима, които работеха тогава с нас, и да ги предупредиш, че Ванс е на свобода и може да застрашава тяхната безопасност.

Крис се загледа в един от ъглите на стаята, ровейки се в спомените си.

— Леон Джаксън, Саймън Макнийл и Кей… как беше презимето й?

Сам Еванс, който се бе упътил към вратата, чу последните й думи и не устоя на изкушението да я подразни:

— Не е типично за теб да забравиш името на някоя мацка, Крис.

— Някои хора просто… — тя сви рамене — лесно се забравят. Малко са незабравимите като теб.

— Ха-ха — отбеляза той саркастично и затвори вратата зад себе си.

— Но тя наистина беше лесна за забравяне — каза Карол. — Струва ми се, че го постигаше съзнателно. Сливаше се с околната среда, докато хората почти забравяха за присъствието й и изтърваваха нещо, което поначало нямаха намерение да казват.

Крис кимна.

— Умееше да води разпити. Подходът й беше различен от този на Пола, но може би не по-лош от него. Но какво беше фамилното й име?

— Халам. Кей Халам.

— Точно така, сега си спомням. Странно, нали? Човек би казал, че след като сме преживели такова нещо заедно, ще продължим да поддържаме връзка един с друг. Че всеки от нас ще следи професионалното развитие на другите. Но ние се разпиляхме по всички посоки на света още след като мина първия процес. Като че ли никой не искаше да поддържа контакт с останалите, за да бъде по-лесно да изтрием преживяното от паметта си. После, когато се видяхме в апелативния съд и на втория процес, се чувствахме неловко един с друг, сякаш бяхме непознати.

Карол кимна.

— Все едно си срещнал на сватба или погребение човек, с когото някога си бил много близък, но това е било толкова отдавна, че сега и двамата се чувствате неудобно. Не можете да възстановите онова, което е съществувало между вас преди, но и двамата съзнавате, че е било различно, и в това има нещо тъжно и мъчително.

Трудно беше да се определи кой бе по-изненадан от коментара на Карол. Бяха работили заедно достатъчно дълго, та Крис да съзнава отлично колко рядко можеше да се чуе Карол Джордан да говори така откровено. И двете жени пазеха личното си пространство, съзнателно избягвайки излишна близост. Колкото и близки да бяха помежду си хората, които работеха в екипа, те не общуваха много извънслужебно. Където и да изливаха душите си, това не се случваше в офиса.

Карол се покашля.

— В продължение на три-четири години Кей ми пращаше картички за Коледа, но ми се струва, че това се дължеше по-скоро на желанието да й дам добри препоръки, отколкото на някакъв стремеж да не губим връзка една с друга. Нямам представа къде е тя сега, не знам дори дали все още е ченге.

Крис записа имената в своя смартфон.

— Ще се заема с това. Може да ми помогнат от федерацията на полицейските служители. Поне би трябвало да са в състояние да ми кажат дали все още работят в полицията.

— Дали ще са склонни да дадат подобна информация? — попита Карол.

Крис сви рамене.

— Нали това е нашият профсъюз. Човек би предположил, че ще предприемат необходимото за безопасността ни — тя се ухили лукаво. — Пък и аз си имам свои начини. Може да не са толкова елегантни като похватите на Пола, но дават резултати.

Карол вдигна ръце в израз на безпомощност, а Крис се завъртя на стола си и започна да удря по клавиатурата на своя компютър със силата на човек, който се е учил да пише на пишеща машина.

— Не искам да знам нищо повече — каза Карол. — Съобщи на мен и на Тони какво си открила, когато приключиш. И, Крис…

Крис откъсна поглед от екрана.

— Какво?

— Не се увличай толкова в това търсене, че да забравиш да се погрижиш за собствената си сигурност. Ако Ванс има списък, твоето име също е в него.

Карол стана и тръгна към вратата.

— Моите уважения, шефе, но смея ли при това положение да попитам накъде така сам-сама? — подвикна Крис след нея.

Карол се поизвърна. Ситни бръчици се появиха в ъгълчетата на очите й, когато тя се усмихна иронично.