Вэл Макдермид - Разплата

Ванс свали протезата си и влезе под душа, наслаждавайки се на безкрайния поток вода, чиято температура можеше да регулира съобразно желанието си. Беше истинско блаженство. Изми се от глава до пети със скъп душ гел, ухаещ на лимони и канела. Изтърка татуировката от шията си, после обръсна брадичката, оставяйки само мустаците. Остана дълго под душа, радвайки се на усещането, че отново сам е господар на съдбата си. Накрая фалшивата татуировка започна да се отлепя и смъква, плъзгайки се по ръката му като отпечатък от картина на Дали. Ванс потърка с ръка гърдите и стомаха си, подпомагайки превръщането на татуировката в лепкава локва, последна следа от бодиарта на Джейсън, която после изчезна в канала.

Излезе от душа и се уви в дебела хавлиена кърпа. Мекото й докосване му се стори направо невероятно. После той покри изкуствената си ръка с душ гел и смъкна татуировката и от нея, остави я да се разтвори и оттече, с което изчезнаха и последните следи от това, което бе направил. Докато подсушаваше тялото си, Ванс отново се замисли за Тери. Беше станал лъжесвидетел заради него. Кой знае колко подсъдни деяния бе извършил през последните години заради него — като започнем от намирането на фалшиви документи за самоличност и свършим с прането на пари. Беше организирал практическите аспекти на бягството му. Нито за миг не бе възникнало и най-малко съмнение, че някога би предал човека, когото все още обожаваше. И все пак…

Не можеше да си затвори очите пред факта, че Тери беше „Човекът, който знаеше твърде много“. Беше останал верен толкова дълго време, защото бе успял да убеди сам себе си, че Ванс е невинен. За него бе невъзможно да повярва, че човекът, благодарение на когото последните седмици от живота на сестра му бяха станали поносими, би могъл да бъде убиец. Но сега всичко щеше да се промени. Ванс имаше планове. Адски планове. А започнеше ли ужасът, когато отмъщението му се разкриеше в своята цялост, нямаше да има никакво място за съмнения. Дори Тери нямаше да може да се изправи срещу идващата буря. Щеше да му се наложи да поеме и лична отговорност за жестокостите, които Ванс възнамеряваше да извърши. За него това щеше да бъде ужасно. А не можеше да се отрече, че Тери беше човек, който отстояваше твърдо убежденията си. След като бе стоял непоклатимо зад Ванс толкова дълги години, ако осъзнаеше грешката си, той незабавно би се упътил към полицията. Не би могъл да постъпи по друг начин.

Което необратимо превръщаше Тери в „Човекът, който знаеше твърде много“. Ако той разкриеше онова, което бе извършил, ако разкажеше онова, което знаеше, това би било краят. А това бе нещо, което Ванс никога не би допуснал.

Сержантът от криминалната полиция Алвин Амброуз се опитваше да не нервничи прекалено много, докато преминаваше през всички проверки, необходими, за да бъде допуснат на територията на затвора „Оукуърт“. Скенери, детектори за метал, предайте мобилния си телефон, предайте радиостанцията… Ако обръщаха толкова внимание и на хората, които излизаха от затвора, той нямаше да е тук сега.

А и поначало не би трябвало да бъде тук. Действително, „Оукуърт“ влизаше в региона, за който отговаряше полицията на Уест Мърсия и беше достатъчно близо до Устър, за да бъде разследването на бягството на затворник оттук несъмнено отговорност на полицията от този град. Което означаваше според Амброуз, че с това, което вършеше сега, по право би трябвало да се заеме шефът му. Но откакто бе обявено, че Карол Джордан ще поеме поста, който той искаше, инспектор Стюарт Патърсън като че ли бе обявил стачка. Всичко, което успяваше да пробута на Амброуз, се трупаше на бюрото на сержанта. Така стана и с този ангажимент. Всяка надежда, която Амброуз бе таял, че шефът му може да се заеме с въпроса, изчезна незабавно щом се разкри кой точно е избягалият затворник. Това, че Карол Джордан бе участвала в ареста му навремето просто затвърди онова, което се бе превърнало в стандартна оперативна процедура в техния офис.

В представите на началника на местната полиция Патърсън водеше случая. Всъщност Амброуз го беше поел. Независимо от това, че управителят на затвора щеше да очаква офицер с чин, по-висок от сержант, да оглавява преследването на опасен беглец като Ванс. Амброуз трябваше да приеме нещата такива, каквито бяха, и да разчита на внушителното си присъствие. Поне щеше да може да се възползва от опита на Карол Джордан още преди пристигането й в Устър. Съвместната им работа преди беше оставила силни впечатления у него. А не беше никак лесно да впечатлиш Алвин Амброуз.