Вэл Макдермид - Разплата

— Доста подготовка явно сте хвърлили — само за една шега — отбеляза саркастично Амброуз.

Колинс сви рамене.

— Това не ме интересуваше. Той беше този, който настояваше, че ще успее да изпълни номера. Той трябваше да се постарае за необходимото — Колинс вдигна палец в знак на одобрение. — Добре се справи копелето.

— Не ти вярвам.

Колинс отново сви рамене.

— Вярвай на когото искаш. Пет пари не давам.

— Ясно ти е, че с престоя ти в терапевтичното крило е свършено, нали? Връщаш се в категория А. Никакви привилегии. Никакви пухени завивки и отделна тоалетна. Никакви сесии по групова терапия, на които да можеш да разправяш сълзливи врели-некипели. Няма да има дни извън затвора, когато никой да не очаква от теб да си даваш много зор. Не и преди да остарееш. Освен ако не разполагаш с някаква информация, която може да облекчи положението ти.

Колинс изкриви присмехулно уста.

— Разполагам с нещо по-добро от информация. Имам рак, шишко. Ще ме преместят в болничното крило. Ще ме пуснат да си умра у дома, както пуснаха атентатора от Локърби. Нищо, с което би могъл да ме заплашиш, не може да се сравни с това. Така че можеш да се разкараш.

И не греши, мислеше си Амброуз, докато избутваше стола си назад, ставаше и отиваше към вратата. Когато тя се отвори, за да може той да излезе, Амброуз се обърна с усмивка към Колинс.

— Надявам се ракът да се отнесе така милостиво с теб, както Ванс се бе отнесъл с жертвите си.

Колинс се ухили.

— Нищо не знаеш, ченге. Джако ми е казал, че има планове, в сравнение с които миналото ще изглежда като детско филмче.

Крис Дивайн почувства как тъмно аленият цвят на гнева плъзва нагоре по шията й. Винаги бе считала, че е достатъчни закоравяла, за да си върши работата. Душевното й равновесие никога не бе застрашавано от емоционална нестабилност. Дълго време бе вярвала, че нищо не може да я шокира. А после Джако Ванс уби Шаз Боуман и Крис разбра, че може да се почувства опустошена като всеки друг човек. Но не беше допуснала да рухне. Нямаше да му достави това удоволствие. Вместо това използва болката като движеща сила в борбата си срещу убиеца на Шаз, присъединявайки се към импровизирания екип, събран от Тони и Карол, за да бъде разобличен Ванс. През цялата й кариера нищо не й бе доставило по-голямо удоволствие.

През тези шест години, които бе прекарала в отдела за разследване на особено тежки престъпления в Брадфийлд, почти не бе минал работен ден, в който Крис да не си бе спомняла за Шаз. Започнаха да работят заедно, когато Шаз бе приета в криминалния отдел на полицията, и бяха добър екип. Но на сегашното ниво на отдела биха били неудържими. Това беше тъкмо работата, за която Шаз мечтаеше и тя би се справила добре с нея.

Към съжалението, което изпитваше Крис, се примесваше и неизбежното чувство за вина. Макар че по онова време тя не беше шеф на Шаз, Крис не преставаше да се обвинява, че не бе обърнала достатъчно внимание на онова, с което тя се занимаваше; ако не беше толкова погълната от собствените си интереси, тя би могла да реши да й помогне и би се погрижила за безопасността на младата криминалистка. Но не беше го сторила и мисълта за този пропуск бе нещо, с което й се налагаше да живее всеки ден. По ирония на съдбата тъкмо това я правеше по-добър колега, по-способна да работи в екип.

Дори сега в сърцето й нямаше и помен от прошка за Джако Ванс. Самото му име все още можеше да събуди у нея прилив на гняв. Гняв, който тя предполагаше, че би се уталожил единствено от пряко физическо насилие. Сега, докато слушаше онова, което Карол Джордан й съобщаваше, Крис чувстваше познатата ярост отново да се разгаря в нея. Безсмислено бе да се заемат с търсене на виновниците. Най-важното беше да върнат Ванс там, където му беше мястото и да се уверят, че ще си остане там.

— Как е организирано преследването? — попита тя, потискайки решително гнева си.

— Нямам никакви сведения — каза Карол. — Никой не си е дал труда да ме уведоми официално за случилото се. Научих само защото от министерството са се обърнали към Тони за оценка на риска. А той е на мнение, че всички ние, които участвахме в залавянето на Ванс, трябва да бъдем нащрек.

Крис се намръщи. Разбираше колко сериозно е предупреждението на Тони. Но все пак не беше сигурна, че е съгласна с него.

— Разбираемо е. Той не понасяше да му се противопоставят — каза тя замислено. — Затова и уби Шаз. Въпреки че тя не представляваше заплаха за него. В действителност не го застрашаваше. Силата беше на негова страна. Но тя има смелостта да тръгне срещу него, а той не беше в състояние да се примири с това.