Вэл Макдермид - Разплата

На екрана се появи грозновата жена с деколте, което никак не й отиваше, застанала на моравата край Уестминстър срещу входа на парламента, наречен „Сейнт Стивън“.

— В случая има много въпроси, на които трябва да се намери отговор — започна тя със силен акцент на човек, роден в „Черните земи“ 5 5 Черните земи — част от Мидландс, Централните графства на Англия, на северозапад от Бирмингам и югоизток от Улвърхамптън. По време на Индустриалната революция това е една от най-индустриализираните части на Британия, изпълнена с мини и леярни за стомана и желязо. Въздухът над региона е бил силно замърсен и всичко е било покрито със сажди, откъдето идва и наименованието, употребено за първи път през 40-те години на 19 век. — Б.пр. , същия, с който самата Ванеса все още се бореше. — Джако Ванс някога беше телевизионна звезда. Освен това има само една ръка. Как, като начало, изобщо е успял да заблуди персонала на затвора така добре, че да го оставят да излезе? Как е възможно затворник като Ванс изобщо да припари до затвор, в който лежат осъдени, на които им се позволява временно освобождаване? Как така затворникът е бил оставен да пътува в таксито сам, без да го съпровожда никой? Как така един еднорък човек успява да отвлече такси, без да разполага с оръжие? При първа възможност ще представя всички тези въпроси на министъра на вътрешните работи.

Сега вече Ванеса слушаше внимателно. Явно беше, че след този случай ще хвърчат глави. А когато хвърчаха глави, една от естествените последици беше възможността за нови назначения. За нейно разочарование новинарският аспект беше пренебрегнат и фокусът се премести върху миналата история на Ванс като спортист, телевизионен водещ и убиец. Тя започна да губи интерес, когато внезапно на екрана се появи една позната фигура.

— Доктор Тони Хил, психолог и профайлър, на тази снимка с колега от полицията, помогна за разкриването на престъпленията на Ванс и за предаването му на съда.

Разбира се. Съвсем беше забравила, че Тони работеше по случая „Джако Ванс“. Повечето майки биха се гордели да видят единствения си син, представен в новини по националната телевизия в такава положителна роля. Но Ванеса Хил не беше като повечето майки. За нея синът й беше досадно неудобство още отпреди раждането си и тя бе успяла да избегне и най-отдалеченото подобие на майчинско чувство към него. Беше се настроила против него от самото начало и нищо от това, което той бе направил, не бе променило позицията й. Тя го презираше и се надсмиваше над професията му. Съзнаваше, че той не е глупав. Имаше същата проницателност, с която бе надарена и тя самата. Можеше да се възползва от таланта си, да стане преуспял човек.

Вместо това бе предпочел да си прекарва времето, занимавайки се с убийци, изнасилвачи и изобщо на утайката на обществото. Какъв смисъл имаше това? Ама наистина! Като си припомни и как незаконороденият й син беше успял да осуети някои нейни планове, почти бе готова да застане на страната на Джако Ванс. Отвърна отвратено поглед от екрана и извади телефона, за да си провери пощата. Всичко друго бе за предпочитане пред това да гледа разни глупости по телевизията.

Имаше нещо отчайващо тъжно в апартамента, който Ники Рийд бе делил със Сузи Блак. Излинелите мебели очевидно бяха събирани от най-евтините магазини за стоки на втора ръка. Пейзажните фотографии по стените като че ли бяха изрязвани от списания и пъхани в евтини рамки от ИКЕА. Килимът беше протрит, цветовете му бяха потънали в мъглите на времето. Но тук беше и по-чисто, и по-подредено от онова, което си бе представяла Пола. Помещението като че ли бе обзаведено от деца, които са си представяли, че обзавеждат собствен дом.

Ники улови зоркия поглед, с който тя обхождаше обстановката, и каза:

— Ние не сме отрепки, разбирате ли. Опитваме се да водим приличен живот. Опитвахме се — той посочи една купа, пълна с портокали, ябълки и банани на една масичка край стената. — Плодове, такива работи. Ядяхме истинска храна. И си плащаме наема — той прехвърли единия си слаб, облечен в деним крак, над другия, и сключи ръце на коляното си. Превзетият му, женствен маниер подкопа опита му да се държи достойно и накара Пола да изпита още по-дълбоко съчувствие към него.

— Съжалявам за Сузи — каза тя. — Онова, което й е било причинено, е непростимо.

— Ако вашите хора се бяха вслушали, когато отидох да обявя, че е изчезнала… ако бяхте приели сериозно думите ми… — недоизказаното обвинение увисна във въздуха.