Вэл Макдермид - Разплата

— Имаше ли постоянни клиенти? — попита Пола. — Или бяха просто случайни хора от екипажите на самолетите?

— И едното, и другото — той вдъхна дълбоко дима, после го издиша през ноздрите си. — Някои от редовните й клиенти бяха от определени екипажи, които редовно летяха по тази линия. Например, ако беше вторник, значи щяха да дойдат тези от Дубай. Имаше няколко араби сред постоянните си клиенти, от екипажите на полетите към Залива и обратно. А имаше и местни хора, които работеха на терминала за товарните самолети — той въздъхна. — Не знам имената им, нищо от този род. Никога не съм обръщал внимание. Знаете ли, не проявявах интерес към нейните клиенти.

— А тя имаше ли някакво място, на което да ги води? Хотелска стая, стая в някой апартамент, нещо подобно?

„Била е удавена във вана“, каза си Пола.

Ники се изкиска леко.

— Шегувате ли се? Тя си беше обикновена уличница. Никога не е работила в публичен дом или масажен салон. Работеше си по улиците. Водеше ги да се чукат зад „Летеца“. Или в колата на клиента, ако той имаше такава — той се разсмя отново — ужасен, задавен звук. — Нашият живот няма нищо общо с „Хубава жена“.

— Ами местата, където са отсядали тези хора? Ако не са били оттук, сигурно са имали стаи в хотели. Ходеше ли с тях там?

Ники завъртя отрицателно глава.

— Нали ви казах, Сузи си работеше на улицата. Нито един рецепционист не би я пуснал да мине покрай него, ако е в съзнание. Защо ме питате за това?

— Защото според нас тя не е била убита на мястото, където са я намерили — каза Пола.

— Казват, че е била удавена. А са я намерили в канала. Защо решихте, че не е била убита там?

— Водата, която е била намерена в дробовете й, не е същата — отвърна Пола. — Не е вода от канала. Където й да се е удавила, не е било в канал — тя почака, докато той обмисли току-що чутото. — Имаш ли някаква представа къде може да е станало?

— Нямам никаква шибана идея.

— Споменавала ли е някога, че се чувства в опасност?

— Единственият път, когато изобщо е имала някаква неприятност, беше онзи случай с източноевропейците. И както казах, там въпросът се уреди. Пък и то се случи преди месеци. Ако ставаше дума за реакция на станалото, тя трябваше да го е отнесла преди доста време. Струва ми се, че причината не е лична без значение кой я е убил. Всеки би могъл да я забърше от улицата. Щом „Летеца“ затвореше, тя продължаваше работа на улицата. И не е имало никой, който да я пази. На улицата тя беше съвсем сама. Не беше като в Темпъл Фийлдс, където работя аз. Там работим в екип. Все някой следи, за да се знае с кого съм тръгнал. И аз правя същото за останалите — той поклати глава. — Казвах й, че трябва да намери някой, с когото да работи. Но тя казваше, че и без това нямало достатъчно работа. Не я обвинявам. Права беше. Проклетата рецесия.

— Какво? Да не би хората да се ограничават и в тези плащания? — Лекият сарказъм в тона на Кевин беше съвсем ясно доловим за Пола.

— Не, полицайче — отвърна гневно Ники. — Просто на улицата са наизлезли повече хора, които се предлагат. Ние двамата със Сузи го забелязахме. Има много нови лица.

Пола си каза, че това е интересно. Не можеше да прецени точно защо й се струва така, но при разследване на убийство не бе редно да се пренебрегва каквото и да било, което излизаше от рамките на обичайното.

— А имала ли е тя неприятности с новите?

Ники загаси с ожесточение цигарата си в пепелника от африканска керамика, после вдигна капачето и внимателно пусна вътре угарката. Пола си каза наум, че не е забелязала тук пълни с угарки чинийки, ползвани за пепелници.

— Имаше разправии в Темпъл Фийлдс — каза той накрая. — Но не и там, на майната си, в Бракли Фийлд — той взе пакета с цигари и почука с него по страничната облегалка на стола. — Кога ще ми позволят да взема тялото й?

Въпросът дойде съвсем изненадващо.

— Ти ли си най-близкият й роднина? — попита Пола, колкото да печели време.

— Аз съм единственият й близък човек. Майка й почина. Не е виждала нито баща си, нито двамата си братя, откакто е била деветгодишна. Израснала е в дом за сираци, също като мен. Ние двамата се грижехме един за друг. Трябва да бъде погребана, както му е редът, а няма никой друг, който би направил това за нея. Е, къде да отида, за да уредя това?

— Трябва да отидеш в офиса на коронера 6 6 Коронер в системата на британското правораздаване — правителствен служител, медик или юрист, който се произнася официално за причината на смъртта. — Б.пр. — отвърна Пола. Не й беше приятно да избягва въпроса, на който не можеше да даде ясен отговор. — Но те няма да освободят веднага тялото. Тъй като тя е жертва на убийство, ще се наложи да я задържат още известно време.