Вэл Макдермид - Разплата

— Отивам в централата на Северната регионална полиция. Вероятно там ще съм в безопасност.

— Не бих разчитала на това — измърмори мрачно Крис, докато вратата се затваряше зад Карол.

За Ванеса Хил беше необичайно да няма уговорка с някого за обяд. Това, че храненето беше необходимост, в нейните очи не беше повод да не се възползва пълноценно от времето, което отделяше за тази цел. Затова работните обеди присъстваха постоянно в графика й. Или обядваше навън с клиенти, или в офиса с онези от служителите си, които заемаха ключови позиции, за да планират стратегиите за различни кампании и да оценяват потенциални пазари. В продължение на трийсет години тя управляваше своята консултантска фирма за човешки ресурси и не току-така бе успяла да стане един от водещите „ловци на мозъци“ в страната.

Но днес беше останала на сухо. Брокерът от фирмата за недвижими имоти, с когото се бе уговорила да се видят на обяд, се отказа от уговорката в последния момент — поводът беше някаква глупост, дъщеря му си била счупила ръката в училище — и я остави сама в центъра на Манчестър, питаща се с какво да си запълни времето до два следобед, когато беше следващата й среща. Не й се искаше да обядва сама в ресторанта, където беше запазила маса, затова седна пред някаква закусвалня и си поръча кафе и сандвич. Спомни си, че на път към ресторанта беше минала покрай автомивка, която не беше на самообслужване. Време беше колата да се почисти основно. Навремето тя се заемаше лично с подобни неща, твърдейки, че никой няма да се справи по-добре от нея, но напоследък предпочиташе да си плаща. Но това съвсем не означаваше, че е склонна на компромис. Ако не си свършеха работата добре, тя просто настояваше да повторят.

Ванеса вкара колата в клетката за почистване, даде нарежданията си и седна в чакалнята, където клиентите можеха да гледат някаква новинарска програма по окачения високо на стената телевизор. Пази боже да се наложи да се забавляват сами, каза си Ванеса. Разопакова сандвича си, съзнавайки, че я наблюдава някакъв тип в негладен от седмица костюм, купен от магазин за конфекция. Само един поглед при влизането й беше достатъчен да прецени, че не си струва труда. Беше навикнала да оценява хората по-бързо, отколкото клиентите й биха могли да приемат за възможно. Винаги бе имала тази способност. И както постъпваше с всичко, дарено й от природата, Ванеса се бе постарала да се възползва максимално от нея.

Знаеше, че не е изключително красива. Носът й беше прекалено остър, лицето — прекалено ъгловато. Но винаги се бе обличала и поддържала така, че да изтъкне максимално всичко, с което разполагаше, и се чувстваше доволна, че мъжете все още я заглеждаха. Не че който и да било от тях би могъл да събуди у нея дори повърхностен интерес. Бяха минали години, откакто за последен път бе решила да губи време и енергия за нещо, надхвърлящо обикновени флиртове и комплименти. Ръководенето на собствената й компания й беше повече от достатъчно.

Докато ядеше, Ванеса хвърляше от време на време поглед към екрана. Напоследък имаше чувството, че по телевизията ежедневно се рециклират едни и същи новини. Размирици в Близкия Изток, размирици в Африка, разправии в правителството и поредното природно бедствие. Тези дни една от служителките й разсмиваше колегите си, насъбрали се около автомата за вода, имитирайки една своя крайно религиозна съседка, пророкуваща край кофите за боклук ужас, гибел и идването на Четирите конника на Апокалипсиса. Но човек можеше да й даде право.

В този момент говорителката като че ли се оживи.

— Новина от последните минути — каза тя и веждите й затанцуваха, сякаш някой бе започнал да превърта по-бързо кадрите. — Осъденият за убийство Джако Ванс е избягал от затвора „Оукуърт“ близо до Устър. Ванс, който е осъден за убийството на едно младо момиче, но се предполага, че е убил много повече, се дегизирал като затворник, който трябвало да излезе от затвора в еднодневен отпуск.

Ванеса изсумтя. А какво друго очакваха? Държат се със затворниците като с гости на хотел и те, естествено, се възползват от това.

— Представители на управата на затвора засега отказват коментар, но все пак стана известно, че някогашният телевизионен водещ и олимпийски състезател Джако Ванс е отвлякъл таксито, с което другият затворник е трябвало да бъде откаран до мястото, където е щял да работи през деня. А сега се свързваме с Кати Котисън, която представлява региона в парламента.