Вэл Макдермид - Разплата

— Ще го заловят. Той не е Супермен. Тъй като е бил дълго в затвора, няма представа, че междувременно сме заживели в постоянно контролирано общество.

Карол изсумтя презрително.

— Така ли мислиш? Необоримите доказателства, благодарение на които беше осъден, се дължат на ранни версии на инструментите за наблюдение, с които разполагаме сега. Струва ми се, че той отлично съзнава какво има вън от затвора. Ако е бил в отделение за групова терапия, значи е разполагал с телевизор и радио, а може дори да е имал ограничен достъп до интернет. Тони, Ванс знае точно от какво трябва да се пази и е съставял плановете си, имайки това предвид.

— Тогава това е още едно основание да се пазиш — настоя упорито Тони и удари с длани по облегалките на стола. — Дявол да го вземе, Карол, не искам това побъркано копеле да ми отнеме още някого.

Не се опитваше да контролира изражението си и тя си спомни колко лично бе приел смъртта на Шаз Боуман. Вината, която пое на собствените си рамене, му беше тежала с години, не на последно място защото съдът допусна Ванс да избегне последиците на това свое особено жестоко деяние.

— Няма да изгубиш никого — каза тя. Гласът и беше мек и топъл. — Няма да стане като последния път. Но ченгета като нас не се крият от животни като Джако Ванс. Хора като нас тръгват по следите им — тя вдигна ръка, за да го възпре, когато той отвори уста, за да каже нещо. — И аз не казвам това в духа на някаква глупава, безразсъдна смелост. Казвам го, защото вярвам в думите си. Ако допусна страхът да ме завладее, по-добре да напусна работа още сега. За ново начало пък да не говорим. Единственото, което бих виждала пред себе си, би било едно ранно пенсиониране.

Тони въздъхна, съзнавайки, че е победен.

— Не мога да те принудя — каза той.

— Не, не можеш. А ако останалите не са се променили страшно много през изминалите десетина години, няма да успееш да принудиш и тях. Трябва да се заемем с преследването му.

Тони сгърчи лице в болезнена гримаса.

— Моля те, не прави това, Карол. Моля те. Предупреди останалите, разбира се. Но просто продължи да се занимаваш с обичайната си работа. Остави преследването на хора, които той не си е поставил за цел да убие.

— Ами ти? Ти така ли ще постъпиш?

Тони установи, че няма сили да срещне погледа й, макар да мислеше, че няма от какво да се срамува.

— Ще бъда далеч от фронтовата линия, ще изготвям оценка на рисковете. Предположения за онова, което Ванс се готви да извърши. Къде ще иска да отиде. Имах намерение да се скрия в някоя уелска планина заедно с теб, за да се възползвам и от твоите предположения, но това няма да стане, нали? — Той отново почувства как гневът зазвучава в гласа му. Този път той го потисна, принуждавайки се да говори спокойно и непринудено. — Вероятно днес ще уредя някой друг да поеме случаите ми в „Брадфийлд Мур“ и ще тръгна с колата обратно към Устър, където ще мога да работя спокойно.

Този вариант не се поправи на Карол. Искаше й се той да е около нея, за да може да го контролира.

— Предпочитам да останеш тук — каза тя. — Щом няма да се крием, най-малкото, което можем да направим, е да останем близко един до друг. Да се постараем да не даваме на Ванс шанс да нападне някой от нас.

Тони не изглеждаше убеден.

— Ти се занимаваш с разследване на серийни убийства, а се предполага, че аз не бива да работя с теб. Ако любимият ти началник ме види да се навъртам тук, ще получи сърдечен пристъп.

— Толкова по-зле за него. Освен това, доколкото си спомням, ти беше намерил начин да заобиколим забраната?

Тони продължаваше да избягва погледа й.

— Не стигнах до това. Тази история ме накара да забравя всичко останало. А сега трябва да се заема с оценка на положението по случая с Ванс. Предлагам следното: да работя в твоя кабинет зад спуснати щори, а после, когато предам заключението си в министерството, ще уредя някак нещата. Приемаш ли?

За свое учудване Карол се разсмя.

— Ти си безнадежден случай, надявам се да го съзнаваш.

— Но в замяна на това трябва да ми обещаеш нещо…

— И какво е то?

— Ако той се появи някъде близо до нас, ще се скриеш.

— Нямам намерение да се крия някъде из уелските планини — Карол стисна непреклонно устни.

— Не, това ми е ясно. Но моята лодка все още с на пристан край Устър. Можем да вдигнем платна като Писана и Бухалът 4 4 Стихотворение за деца от Едуард Лиър, писано през 1871 г. "Писана и Бухалът тръгват на път/ ще плават в открито море… " — Б.пр. . Ще можем да пропъдим Ванс от мислите си.