Вэл Макдермид - Разплата

Доказателство за пълното отсъствие на самовлюбеност у Тони бе фактът, че онова, което безпокоеше Ламбърт, все още изобщо не му беше хрумнало. Годините на работа като клиничен психолог го бяха научили да заравя толкова надълбоко мисълта за собствената си ранимост, че от време на време сам преставаше да я забелязва. И макар че познаваше до голяма степен пукнатините в бронята на Карол Джордан, беше така привикнал да приема, че тя самата е най-големият си враг, че започваше да забравя съществуванието и на други заплахи, заплахи, които можеха да подкопаят устоите й далеч по-сериозно от собствените й слабости.

— Не ми беше минало през ум — каза той, поклащайки глава. Не искаше да приеме, че и той е възможна мишена. Защото приемеше ли това, всичко би било опорочено и разкривено от страшния въпрос на кого би посегнал сега Ванс.

— Струва ми се, че не бива да пропускаш и такава вероятност — каза Ламбърт. — Ще наредя да качат файловете в компютъра и ще ти изпратя кода за достъп. Ще ти се обадя отново веднага щом имаме новини от полицията на Северен Йоркшър.

— Не съм казал…

— Но ще го направиш, Тони. Знам, че ще го направиш. До скоро.

И той затвори телефона. За миг Тони се запита дали да не се обади на Карол. Но винаги беше за предпочитане да предадеш лично подобни новини. Той сграбчи ключовете за колата и сакото си, и тръгна към вратата. Беше изминал вече половината път до централата на полицията в Брадфийлд, когато се сети, че имаше свои причини да потърси Пиърс Ламбърт. Но въпреки искреното му убеждение, че един човешки живот не може да се оценява по-високо от друг, спасяването на Карол Джордан за него винаги щеше да бъде на първо място.

Този извод не допринесе към душевното му спокойствие, но нямаше как да го заобиколи.

Тони пристъпи по-напред в стаята, приковал поглед в Карол.

— Съжалявам — каза той. — Но се налага да разговаряме. Насаме.

Когато Карол забеляза колко е сериозен, раздразнението, изписало се по лицето й, отстъпи място на недоумение. През всичките тези години, откакто се познаваха, Тони никога не се беше проявявал като паникьор. Какъвто и да бе поводът за това прекъсване, не можеше да е нещо незначително.

— Влез в кабинета ми — каза тя, кимвайки към отворената врата. Тони продължи натам, без дори да поспре за миг. Карол въздъхна и разпери ръце пред колегите си в израз на безпомощност. Всички в екипа й бяха привикнали към ексцентричностите на Тони, но тя все още се вбесяваше, когато той влизаше така, сякаш притежаваше всичко — и всички — тук.

— Както вече казах: Кевин, ти ще разговаряш с момчето, което е делило апартамента със Сузи Блак. Струва ми се, че ще е добре да вземеш със себе си Пола. Сам, поговори с доктор Шаталов за снимка, която бихме могли да ползваме за идентифицирането. Крис, поработи със Стейси, за да осъвремените информацията на таблата в съответствие с наличните файлове. И не забравяйте машините за татуировка — Карол хвърли поглед през рамо и забеляза, че Тони вече крачи нетърпеливо из кабинета. — Ще се върна — добави тя уморено.

Карол затвори вратата на кабинета зад себе си, но не си даде труд да спусне щорите. Не очакваше разговорът да изисква такава степен на дискретност.

— Надявам се оправданието ти да е добро, Тони — каза тя и се отпусна тежко на стола си. — Чакат ме три убийства. Нямам време за нищо, което не е въпрос на живот и смърт.

Тони спря да крачи и се опря с ръце на бюрото й, застанал срещу нея.

— Струва ми се, че случаят напълно отговаря на изискванията — отвърна той. — По-рано тази сутрин Джако Ванс е избягал от затвора.

Лицето на Карол застина от шока.

— Какво?

Отговорът й беше напълно автоматичен. Тони не си направи труда да повтаря. В продължение на един дълъг миг Карол се взираше в него, после каза:

— Как са допуснали да се случи такова нещо?

Тони изсумтя презрително.

— Случило се е, защото Ванс е по-умен от целия персонал на един затвор от категория С.

— Категория С ли? Как е възможно той да е бил в затвор от такава категория? Та той е осъден убиец!

— Да, и образцов затворник според Министерството на вътрешните работи. Не е направил една погрешна стъпка през всичките тези години, откакто е в затвора. Или по-скоро е замитал следите си така успешно, че е създал такова впечатление — в гласа му се долавяше гняв, но той не полагаше усилия да го прикрие. Ако не можеше да прояви някаква емоция и пред Карол, значи в целия си живот нямаше място, където би могъл да открехне вратата към вътрешния си живот. — Не само че е лежал в затвор от категория С, но и бил преместен в крилото за групова терапия. Можеш ли да повярваш? Свободни контакти между затворниците, килии като хотелски стаи, групова терапия, която той в качеството си на майстор манипулатор е можел да ползва за собствените си цели — оттласна се от бюрото и се отпусна на един стол. — Иде ми да отпусна глава на бюрото ти и да зарева.