Вэл Макдермид - Разплата

— Ало? — гласът му прозвуча доста враждебно.

— Ти ли си, Тони? — човекът отсреща говореше точно като министър от кабинета на торите — замаскирайки съзнателно изискания си акцент. Малко по-суеверен човек от Тони би изтръпнал. Тони само отдалечи слушалката на няколко инча от лицето си и се смръщи, после отново я притисна към ухото си.

— Пиърс? Наистина ли си ти?

— Позна, Тони. Рядко включваш толкова бързо.

— Това е, защото рядко си на първо място в мислите ми, Пиърс.

— А днес съм, така ли? Бих го приел като комплимент, ако не бях толкова добре запознат с начина ти на мислене. Та защо съм на преден план в съзнанието ти?

Нямаше особена причина едно обаждане на Пиърс Ламбърт да разстрои Тони. Но опитът му говореше, че едно обаждане на висш държавен служител рядко е свързано с радостни новини.

— Първо кажи ти — отвърна Тони. — Ти плащаш разговора.

— Боя се, че трябва да ги съобщя нещо доста обезпокоително — каза Ламбърт.

„Туйто“. В случаите, когато личности като Ламбърт употребяваха думи от рода на „обезпокоително“, повечето хора биха прибягнали до нещо от рода на „кошмарно“, „ужасяващо“ или „потресаващо“.

— Е, и какво е то?

— Свързано е с Джако Ванс.

Тони не бе чувал това име от години, но то не бе изгубило способността си да предизвиква у него призляване. Джако Ванс беше очарователен психопат без помен от съвест. С това той не беше уникален в очите на Тони предвид обширните му познания за тъмната страна на човешкото поведение. Но разрушителната сила на Ванс бе помела надеждата и обещанията в живота на човек, когото Тони бе познавал лично. Ванс бе съумял да унищожи способността на хората да се доверяват по начини, които малцина биха могли да си представят, преди да бъде огласено ужасното му дело. Принципите на Тони винаги го бяха карали да прилага в професията си съчувствие и съпреживяване. Но сред немалкото хищници, които го бяха докарвали близо до опасността да загуби тези свои качества, Джако Ванс бе този, който не успя само на косъм. Що се отнасяше до Джако Ванс, единствената свързана с него новина, която Тони би желал да чуе, беше новината за неговата смърт.

— Какво е станало? — попита той. Тревогата накара гласа му да зазвучи остро.

— Изглежда, че е успял да избяга — каза Пиърс с такъв тон, сякаш се оправдаваше. Тони можеше да си представи измъчената му усмивка, тревогата в очите му и начина, по който опипваше възела на вратовръзката си в опит да си възвърне самообладанието. Точно в този момент Тони изпитваше желанието да сграбчи същата тази вратовръзка и да дърпа много здраво.

— Избягал? Как, по дяволите, е могло да се случи това?

Гневът го завладя за секунди.

— Заел мястото на друг затворник, който бил получил правото на еднодневен отпуск и трябвало да прекара деня в една местна фабрика. Представителката на социалните служби, която трябвало да го съпровожда, не се явила, и по всичко личи, че Ванс е нападнал шофьора на таксито, който го карал към фабриката, а после избягал с таксито.

— Господи боже! — изкрещя Тони. — Как, в името Божие, той изобщо е бил допуснат в близост до затворници, които биха могли да получат билет за временно освобождаване? Как е могло да се случи?

Ламбърт се покашля.

— От два месеца той бил прехвърлен в терапевтичното крило на затвора „Оукуърт“. Според всички е бил образцов затворник. Бил такъв от години.

Тони отвори и затвори уста няколко пъти. Търсеше подходящите думи, но не беше способен да ги намери.

— По нищо не е личало, че Ванс готви нещо такова — продължи Ламбърт със спокоен и невъзмутим глас.

Тони си възвърна дар слово.

— Пиърс, можеш ли да ми обясниш какво е търсел изобщо Ванс в крило, където затворниците са подлагани на групова терапия? Та той има доживотна присъда — иде ми да се разплача! Защо е заел нечие място във възстановителна програма, предвидена за хора, които са осъзнали престъпленията си? Хора, които се подготвят за освобождаването си? Хора, чието бъдеще не е зад решетките? Отговори ми, дявол да те вземе! Кой го е поставил на това място, където е можел да се възползва от положението си? Място, където е можел да манипулира хората за своите цели? Идеалното шибано място, от което да се възползва човек като него!

Ламбърт въздъхна тежко.

— Естествено, ще има разследване. Психологът, работещ с него, представи убедителни аргументи в полза на преместването му в крилото за групова терапия. Той е категория С от две години насам, нали разбираш.