Вэл Макдермид - Разплата

— Категория С ли? — избухна Тони. — След всичко, което е направил? Бог знае колко момичета на ученическа възраст са обезобразени и зверски убити, а свалят категорията му от А на С?

— Технически погледнато, той излежава една-единствена доживотна присъда само за едно убийство.

— Да не говорим за това, че е убил и служителка на полицията — продължаваше Тони, без да обръща внимание на отговора на Ламбърт. — Служителка на полицията, която се опитваше да направи така, че да не умират повече момичета.

— Независимо от това, ние можем да наказваме единствено за това, което сме в състояние да докажем. А апелативният съд постанови, че няма достатъчно основания за присъдата за убийството на детектив Боуман. Както вече казах, Ванс е бил образцов затворник. Управителят на затвора, където е лежал преди, упорстваше докрай, но нямаше основания властите да не снижат категорията, маркираща степента, до която той представлява заплаха за обществото — Тони долови нотка на раздразнение в тона на Ламбърт. Добре беше да знае, че не само той изпитва възмущение от чутото. — Адвокатът му заплашваше с хартата на човешките права, и ти знаеш не по-зле от мен как би се развил случаят. Затова и Ванс получи категория С и беше преместен в затвора „Оукуърт“.

— Психологът… жена ли е?

— Всъщност да — отвърна учудено Ламбърт. — Но е много компетентен специалист.

— И съвършено податлива на чара на Джако Ванс — каза натъжено Тони. — Ако някой ме беше попитал, бих настоявал жените от персонала на затвора изобщо да не бъдат допускани до Ванс. Той е умен, очарователен, и умее да кара и мъжете, и жените, но особено жените, да повярват, че за него са единствени и неповторими. Сигурно е говорил за разкаяние, отговаряйки на нейните очаквания, и е питал какво лошо би имало в това да бъде преместен в една общност, където ще му се помогне да преодолее спомена за миналото? Че макар да не му предстои да се върне в обществото, системата му дължи тази малка милост — Тони изсумтя отвратено. — Бих могъл да напиша сценария, по който е действал, Пиърс.

— Убеден съм, че би могъл, Тони. За съжаление няма механизъм, по силата, на който хората, участвали в залавянето на престъпника, да имат отношение към онова, което става с него, когато той вече е в затвора.

Тони скочи от мястото си и започна да крачи из стаята.

— И е успял да се представи за друг затворник, достатъчно умело, за да се измъкне от „Оукуърт“? Как, по дяволите, е успял? Искам да кажа, той е същински прототип на Едноръкия от „Беглецът“. Има протеза, да му се не види. Да не говорим пък че предаването му беше в праймтайма. Милиони хора биха могли да го разпознаят незабавно. Как е възможно надзирателите, които са били на смяна, да не са разпознали проклетия Джако Ванс?

— Не си в течение, нали? Не помниш ли, че Ванс заведе дело срещу Министерството на вътрешните работи, позовавайки се на хартата за правата на човека…

— Да, твърдеше, че бил дискриминиран, защото не му осигурявали най-новата и съвършена протеза. И съдът застана на негова страна. Но това все пак е протеза, Пиърс. Не е ръка като тези, които имаме ние с теб.

— Не си добре запознат с последната дума на техниката по отношение на протезите, нали, Тони? Тук не става дума за някакво дърво, разходите за което се осигуряват от националната здравна служба. Онова, с което разполага Ванс сега, е практически неразличимо от твоите и моите ръце. Според информацията, която получих, той е бил подложен на операция за пренасочване на нерви, чиито импулси на свой ред могат да бъдат приемани от електрониката на ръката и пръстите. Може да движи всеки пръст поотделно. А отгоре протезата е козметично оформена, което ще рече, че има изкуствена кожа, възпроизведена до съвършенство, с лунички, вени, изпъкнали сухожилия, всичко. Цялата програма е струвала хиляди паундове.

— И ние сме платили и за това?

— Не. Постъпил е в частна клиника.

— Направо не е за вярване. Осъден убиец, който постъпва за операция в частна клиника?

— Той разполагаше съвсем законно с многомилионно състояние. Можеше да си позволи такава операция и съдът постанови, че има право да получи най-доброто възможно лечение. Знам, че звучи налудничаво, но такъв е законът, нищо не може да се направи.

Междувременно Тони за пореден път беше стигнал до отсрещната стена на стаята и удари по нея с отворена длан.

— Доколкото ми е известно, той беше съден от семействата на жертвите? Как така все още разполага с такива пари?