Вэл Макдермид - Разплата

— Е, помагал ли му е някой? Стената ли е прескочил?

— Очевидно са му помагали доста и отвътре, и отвън. Представил се е за друг затворник, който трябвало да бъде пуснат навън за деня. Имал билет за временно освобождение, нали знаеш, по онези програми, с които се предполага, че се помага на хората, чиято присъда изтича да се адаптират отново към външния свят — той плесна с длани по бедрата си. — Другият затворник трябва да е участвал в замисъла. Не си забравила какъв е Ванс, като надуши раним човек. Успява да разучи слабостта му, а после се насочва право към нея, създавайки у човека усещането, че му е пратен свише, за да реши проблемите му. Сигурно е бил в състояние да предложи нещо, от което другият се е нуждаел — той скочи от стола и отново започна да крачи напред-назад. Карол се опитваше да си спомни кога за последен път го е виждала така развълнуван, че вълнението му да има и физически израз. Накрая се досети. В един апартамент в Берлин. Когато бе застрашена личната й безопасност. Започна да й се изяснява, че корените на вълнението му може да са същите.

— Тревожиш се за мен — каза тя. — Предполагаш, че може да се насочи към мен.

Тони спря на място като закован.

— Разбира се, че се тревожа за теб. Спомням си онова, което ти самата ми предаде. Думите, които ти е казал онази нощ, когато го арестува.

Карол изпита чувството, че ледени пръсти докосват тила й. Тихо произнесените, гневни думи на Ванс я бяха вледенили навремето; връщаха се в мрачните й, заплетени сънища месеци след това. Понякога дарбата й да си спомня дословно чутото можеше да се превърне в проклятие. „Всички ще съжалявате за тази нощ“, бе казал той. Опасността се излъчваше от него като мирис, и я караше да се чувства омърсена и уплашена. Тя се опита да преглътне с внезапно пресъхналото си гърло и каза:

— Той надали ще се навърта наоколо в търсене на отмъщение — опитвайки се да убеди най-вече себе си. — Вероятно си е подготвил убежище, където да се скрие. Ще отиде някъде, където ще може да има чувството, че вече си е възвърнал контрола над живота си. А това не би могло да се случи в тази страна, камо ли пък някъде близо до мен.

— Не бих разчитал на това — отвърна Тони. — Спомни си какво направи той с Шаз Боуман.

Споменът за стореното от Ванс върна мислите на Карол и към младата служителка на криминалния отдел, която се готвеше да стане профайлър под ръководството на Тони. Припомни си яркосините й очи, блестящите й способности на анализатор, пламенното й желание да служи на правосъдието. Шаз бе тази, която откри статистически значимото струпване на жертви на сериен убиец. Тя бе и тази, която уличи Джако Ванс, спортна легенда и телевизионна звезда, като възможен заподозрян, колкото и невероятно да изглеждаше това. Убедила се, че не може да разчита на подкрепата на колегите си, тя бе решила да действа сама, да хвърли подозренията си в лицето на Ванс. И той я беше убил — брутално, унищожавайки човешкия й образ.

— Но тя представляваше заплаха за безопасността му. За свободата му — възрази Карол, съзнавайки колко слабо е възражението й.

Тони поклати глава, гняв се прокрадна и в изражението му.

— Никой не пожела да се вслуша в думите на Шаз. Дори и аз, за мой вечен позор. Нищо от това, което казваше, не би могло да убеди някой по-високопоставен служител на полицията да започне да проучва Ванс, камо ли пък да го арестува. Той беше един от големите зверове в джунглата, а тя — просто някаква мушица. Уби я, защото тя го дразнеше. По ирония на съдбата в крайна сметка именно това убийство стана причина той да се озове в затвора. Ако беше оставил Шаз на мира, щяха да я пренебрегнат като глупава жена, поддала се на фантазиите си. Именно нейното убийство тласна всички нас към действие.

Карол кимна в знак на съгласие, отпуснала рамене.

— А той не е глупав. Не е възможно сега да не съзнава това, дори навремето да не го е разбрал. Ясно е, че е подготвял това бягство от години. Защо би рискувал да го заловят отново, само и само за да си отмъсти? — Тя хвърли поглед през стъклото към оживлението във външната стая. Имаше нужда да пийне, но не би допуснала някой от подчинените и да я види да пие, докато с на работа. Съжали, че не беше спуснала щорите, но сега вече беше късно. — Нима би продължил да се навърта наоколо, за да си отмъсти? След толкова продължително планиране сигурно е уредил и място, където да се укрие. И това място със сигурност е в чужбина — вероятно в страна, с която нямаме договор за екстрадиция на престъпници?