Вэл Макдермид - Разплата

— Вече опаковах хубавите чаши — поясни той.

— И двете ли?

Карол посегна към бутилката и трепна, когато докосна леденото стъкло. Очевидно я беше извадил от фризера. Течността потече бавно, като сгъстена, когато тя започна да я налива.

— Е, защо се прибираш у дома след три? Не изглеждаш така, като че ли си идваш от купон.

— Рийки, началникът на Северния участък иска от мен да напусна сегашната си работа, озарена от слава — заяви тя сухо.

— Риск за бюджета, а? — заяви Тони цинично, вдигайки чашата за наздравица. — Човек би си казал, че се прехвърля към някаква напълно различна инстанция, не в друг отдел на същата организация. Удивително е, като си помислиш колко много случаи бяха определени като влизащи в компетенцията на отдела за разследване на особено тежки престъпления, откакто началникът изпадна в пристъп на спестовност.

— И още повече, когато се разбра, че напускам — въздъхна Карол. — Но този случай… в друго време, когато не се налагаха такива ограничения, ние така или иначе щяхме да направим всичко възможно, за да го измъкнем от Северния участък.

— Лоша работа, така ли?

Карол отпи една глътка водка и доля чашата си.

— От най-лошите. Тези, с които се занимаваш ти. Убиецът е приковал една проститутка на кръст. С главата надолу. После е прерязал гърлото й — тя си пое дълбоко дъх, после издиша бавно. — Хората от Северната регионална полиция смятат, че това не му е първо убийство. Предишните не са били съвсем същите, разбира се. Иначе досега щяхме да сме научили. Но наскоро са били убити други две проститутки. По различни начини. Едната била удушена, другата — удавена.

Тони се приведе напред в стола си, опрял лакти на коленете си. По очите му личеше, че сънят е отлетял много далеч.

— По-рано тази вечер ми се обади Пени Бърджес. Струва ми се, че беше по същия повод.

— Така ли? И какво каза?

— Не знам точно, не й обърнах внимание. Но като че ли беше убедена, че аз участвам в работата по някакъв случай. Че се работи по серийни убийства.

— Може и да е права. От вътрешната страна на китката и на трите жертви е написана една дума, вероятно татуирана „МОЯ“.

— И не са направили връзка между първите две? — попита невярващо Тони.

— Ако трябва да бъдем честни, едва вчера са имали възможността да направят връзката. Тялото на онази, която е била удавена, съвсем не е било в добро състояние. Било е предадено на Гриша съвсем наскоро и е трябвало да мине известно време, за да бъдат сигурни за какво точно става дума — Карол сви рамене и прокара пръсти през разчорлената си руса коса. — Трудно е било да се прецени за какво убийство става дума в първия случай. По тялото на убитата е имало и други татуировки, по ръцете също. Нямали са основание да предполагат, че думата „МОЯ“ има някакво по-специално значение от „БЕКЪМ“ например.

— А тази, последната? И на нейната китка ли пише „МОЯ“? Интересно.

— Поне така изглежда. Има много кръв, а също и оток, тъй като той я е приковал към кръста през китките… — Карол потръпна. — Но тук има нещо със сигурност. Затова Рийки ми се обади и ни прехвърли случая. Те ще се заемат с обичайните първоначални обиколки.

— Но така или иначе ще се пише на вашия бюджет. Ще се създаде впечатлението, че ти разхищаваш средства, а не Рийки. Жените, жертвите — те в северните квартали ли са живели? Или са работили на някакво място като Темпъл Фийлдс и само са били убити встрани от центъра?

— И двете са живели там. Работели са на дребно, по улиците, не на закрито.

— Млади? Или по-възрастни?

— Млади. И двете са били на наркотици — в което няма нищо чудно. И, разбира се, поради начина, по който са си изкарвали хляба, няма как да преценим дали са били насилени — тя вдигна ръка. — Знам, знам. Най-вероятно някъде ще има сексуален елемент.

— Невинаги е в обичайния смисъл на думата — Тони подуши чашата си и направи гримаса. — Винаги е по-вкусно на мястото, където го купуваш, нали? Ароматът на това нещо ми се стори прекрасен в Бретан. А сега ми мирише като онова, с което пълнят запалките — той отпи предпазливо. — Вкусът му е по-приятен от миризмата. Е, възнамеряваш ли да ползваш услугите на профайлър?

— Такова решение се налага от само себе си. Но Блейк няма да пожелае да ти плати хонорар, а аз нямам никакво намерение да работя с недодяланите продукти на националната полицейска академия — тя извърна очи към тавана. — Помниш ли онзи идиот, който ни изпратиха, когато работехме по убийствата „РигМароул“? Отличаваше се с емоционалната интелигентност на тухлена стена. Обещах на хората си никога вече да не се съгласявам на нещо такова. По-добре без профайлър, отколкото да се излагаме на опасността началникът да ни натресе подобен дръвник.