Вэл Макдермид - Разплата

Когато излезе от къщата, тя поседя малко в колата, опитвайки се да събере мислите си. Именно тя щеше да повали Ванс. Това беше нейна работа. Никой нямаше по-голямо право да изживее този момент от нея. Ако Амброуз свикваше екип, той сигурно все още не бе напуснал Устър. Щеше да го изпревари. Беше сигурна, че той нямаше да се движи по целия път до Винтън Удс със запалени сини лампи и включени сирени. На Амброуз и Патърсън им липсваше необходимото ожесточение, за да го направят. Карол извади синята лампа от жабката, тръсна я с все сила на покрива на колата и потегли с такава скорост, че изпод гумите се разхвърча чакъл.

Тази вечер тя щеше да залови Ванс или да загине.

Тони се питаше дали Пола е успяла да научи нещо от нравствената полиция. Хората, които работеха в този отдел, открай време спазваха собствени закони, балансирайки в сивата зона, деляща почтеността от непочтеността. Ако не успееха да установят някакъв контакт поне с част от групата, която трябваше да контролират, не биха могли да вършат работата си. А този контакт винаги вървеше ръка за ръка с привлекателните, неуловими обещания на корупцията. Знаеше се, че в миналото немалко ченгета от нравствената полиция бяха минали от другата страна на бариерата, макар и невинаги по предсказуем начин. Тъй като си имаха работа с една изкривена реалност, и престъпленията им имаха тази болестна отлика и бяха трудно предвидими.

Този отдел имаше роля и в миналото на Пола. Тони се питаше дали чувството за вина би ги подтикнало да станат по-услужливи, или пък контактът с нея им напомняше отминали моменти, които биха предпочели да забравят.

Телефонът му иззвъня. На екрана се изписа, че номерът е скрит. Зачуди се дали не се обажда Ванс, за да злорадства. Но той никога не се беше проявявал като един от престъпниците, които изпитват желание да се хвалят с престъпленията си. Не убиваше поради нужда да привлича вниманието на хората към себе си. Почти всяко останало действие в живота му беше насочено към постигането на тази цел — но не и убиването.

Имаше само един начин да узнае. Тони натисна един клавиш и зачака.

— Доктор Хил? Вие ли сте?

Беше познат женски глас, но телефонът сякаш му придаваше някакъв странен металически тембър, който пречеше на Тони да го идентифицира.

— Кой се обажда?

— Стейси Чен, доктор Хил.

Сега вече му стана ясно. Тя вероятно използваше някакво електронно устройство, за да промени гласа си. Това би съответствало на подозрителността, с която тя поначало се отнасяше към околния свят.

— С какво мога да ти бъда полезен, Стейси? Между другото, чудесно си се справила с онзи сайт от Оклахома.

— Обикновена обработка на данни — каза тя пренебрежително. — Всеки би могъл да го направи, ако разполага с подходящ софтуер.

— Как върви издирването на Кери Флечър? Открихте ли го вече?

— Честно казано, положението е озадачаващо, а аз не обичам да срещам затруднения в работата си с компютърни програми. Не фигурира нито в избирателните списъци, нито в общинския данъчен регистър. Не получава социални помощи, няма и здравна осигуровка. Който и да е той, като че ли е напълно нелегален.

— Сега вече разбирам защо си затруднена.

— Ще го открия. Доктор Хил, не съм убедена, че трябваше да ви се обаждам. Но съм малко разтревожена и ми се струва, че вие сте единственият човек, към когото мога да се обърна за помощ.

Тони се позасмя.

— Сигурна ли си? Напоследък става така, че аз съм отговорът само в случаите, когато някой задава погрешен въпрос.

— Струва ми се, че открих къде се крие Ванс, когато не е зает да извършва престъпленията си.

— Чудесно. Къде?

— Мястото се нарича Винтън Удс. Намира се между Лийдс и Брадфийлд — последната гориста местност, преди да се стигне до долината.

— Значи ли това, че е в участъка, контролиран от Франклин?

— Да, в областта, контролирана от полицията на Западен Йоркшър.

— Обадихте ли се на Франклин?

— Точно в това е проблемът. Сержант Амброуз беше тук, когато открих мястото, и затова споделих с него. Той е твърдо решен да направи така, че хора от Уест Мърсия да арестуват Ванс, и ми нареди да не казвам на Франклин или на някой друг от детективите от Западен Йоркшър.

— Разбирам, че това те поставя в неудобно положение — отвърна Тони, все още без да може да разбере какво иска от него Стейси.

— В известен смисъл. Затова си казах, че ще е по-добре да се обадя на главен инспектор Джордан, за да може тя от своя страна да се обади в Западен Йоркшър.