Вэл Макдермид - Разплата

— Имаме резултат — каза тя без следа от триумфа, който обикновено съпровождаше подобно изказване.

— Наистина ли? — Амброуз стана, отиде при нея и се вгледа в монитора й. — Винтън Удс? Какво е това?

— Изискан комплекс от самостоятелни къщи, разположението му е идеално за хора, които работят в Лийдс и Брадфийлд — отвърна Стейси. — Намира се в Западен Йоркшър, затова предполагам, че или е в юрисдикцията на инспектор Франклин, или поне много близо до границите на неговия регион. Намерих част от име в не напълно заличените материали от харддиска на Тери Гейтс и се заех с пълен преглед на имотите, сменили собственика си съгласно имотния регистър през последните шест месеца. Имаше няколко подходящи попадения, но единствено това би отговаряло идеално на изискванията на Ванс — тя кликна, написа нещо, и на екрана се появиха търговските данни за къща, построена в псевдовикториански стил. — Била е купена от компания, чието седалище е в Казахстан. Плащането е наредено от лихтенщайнски тръст, чиито банкови сметки са на Каймановите острови. Разплитането на подробностите може да отнеме седмици. Но това е точно схемата, зад която би се скрил Ванс.

— Щом казвате — отвърна Амброуз. — Заболява ме глава само като се опитам да си го изясня.

Стейси сви рамене.

— Е, нали знаем, че Ванс е успял да прехвърли всичките си пари в офшорни фирми, след като е бил арестуван — а е имал доста пари. Подобна къща би била за него идеална база за действие. Дори да възнамерява да остане тук само за няколко седмици, така притежава пълен контрол над укритието си, а същевременно се е сдобил с имот, който винаги може да продаде, когато вече няма да има нужда от него.

— О, вярвам ви — каза Амброуз. — Просто не мога да разбера мисленето на човек, готов да положи толкова усилия само и само за да си отмъсти.

Стейси се извърна и му се усмихна снизходително.

— Толкова по-добре за вас, шефе.

— Трябва да отида там — каза той.

— Не е ли по-добре да възложим на местната полиция да наблюдава дискретно къщата? Ще ви отнеме поне два часа, докато стигнете дотам, дори със синя лампа и сирена.

Амброуз поклати глава.

— Това е наше разследване. Ако съдя по това, което разказа шефката ви за Франклин, не мога да разчитам, че няма да събере хора и да връхлети в къщата с надеждата, че така ще се прослави. Тук трябва да се пипа внимателно, и ми се струва, че съм си заслужил правото да ръководя операцията. Тръгвам със специално подбрани хора. Ще поискаме подкрепа от местните веднага щом си изясним какъв е случаят — той я потупа по рамото. — Свършихте прекрасна работа. Ще се постарая шефът ми да е наясно на кого дължим пробива. Само не говорете с Франклин за това. Или с когото и да било от полицията на Западен Йоркшър.

Пола се надяваше да открие някой дежурен в нравствения отдел в късния съботен следобед. Предполагаше, че повечето служители от отдела са се посветили на това, което правят ченгетата, когато са в почивка в събота вечер. А тези, които бяха на работа, най-вероятно бяха до един по улиците през тази най-натоварена вечер за търговията със секс услуги. Но този път имаше късмет — въпреки че по тона на ченгето, което отговори, си личеше, че е на края на психическата си издръжливост.

— Детектив Брайънт на телефона. С какво мога да ви помогна?

Пола се представи и каза името на отдела си.

— Имам нужда от някои сведения — каза тя накрая.

— Пола Макинтайър? Вие сте тази, която закъса под прикритие навремето, когато оплескаха операцията, нали? — попита той с обвинителен тон, като че ли тя носеше вина за грешката на колегите си, за която едва не заплати с живота си. Дори само споменът беше достатъчен, за да почувства как по тила й избива пот.

— А детективът, създал проблема, беше от вашата дивизия, но няма да държа вас отговорен за това — сопна се тя в отговор.

— Няма нужда да се държите така — изръмжа той. — Е, какво искате да знаете?

— Някой от вас събира ли сведения за новите момичета, които излизат на улицата? — попита тя.

— Какви сведения?

— Имена. Предистория, такива неща. Откога са в занаята. Или поне откога вие знаете за тях.

Той подсмръкна шумно.

— Нали ви е ясно, че не сме някакви шибани социални работници?

— Можете да ми повярвате, че никога не ми е минавала подобна мисъл. Разполагате ли с такива сведения или не?

— Сержантът поддържа някакъв файл. Но днес тя не е на смяна — заключи той с тон, подсказващ, че за него това изчерпва темата.