Вэл Макдермид - Разплата

— Можете ли да се свържете с нея? Наистина е важно.

— Щом става дума за вашия проклел отдел, всичко е важно.

— Става дума за четири шибани убийства, детектив Брайънт. Наистина не ми се занимава да съобщавам на шефката си за превземките ви, но ако това е необходимо, за да ви раздвижа, ще го направя. Е, ще се обадите ли на вашия сержант да й поискате сведенията, които ми трябват, или да го направи моята шефка?

— По-кротко, детектив Макинтайър — каза той. Тя долови усмивка в тона му. — Ще й се обадя. Но не очаквайте кой знае какво.

И затвори рязко телефона.

— Копеле — каза Пола. Питаше се дали има някакъв начин да заобиколи сътрудничеството с нравствения отдел, но не виждаше как би станало това. Не и в събота вечер, когато всичките й познати от социалните служби се бяха разположили уютно пред телевизорите и гледаха поредния епизод от „Катастрофа“, похапвайки къри, поръчано от близката кръчма. Щеше да й се наложи да чака благоволението на детектив Брайънт. Копеле, и то какво.

Стейси наблюдаваше Амброуз, който разговаряше настрани с инспектор Патърсън. Безпокоеше я избраният от него начин на действие във връзка с предполагаемото скривалище на Ванс. Разбираше желанието му той да бъде човекът, който ще залови повторно Ванс. В крайна сметка, те бяха свършили основната част от работата. Би било редно те да бъдат и на първо място във вестникарските статии, децата им да ги видят по телевизията и да се гордеят с тях. Но нямаше да е толкова добре, ако избраният от тях подход станеше причина Ванс да се изплъзне през някоя дупка на мрежата. Стейси изпитваше странното подозрение, че ако това се случеше, можеха да прехвърлят вината на нея.

Тя взе мобилния си телефон и избра номера на шефката си. Дори в сегашното си психическо състояние Карол би имала по-точна преценка за операцията от тези симпатични мъже, които надали някога бяха работили по случаи, с които отделът за разследване на особено тежки престъпления се сблъскваше постоянно. Когато Карол отговори, гласът й прозвуча странно — като че ли беше настинала или нещо подобно.

— Здравей, Стейси. Има ли нещо ново?

Стейси описа всичко, което бе открила във връзка с адреса във Винтън Удс, както и намеренията на Амброуз. Карол я изслуша, без да я прекъсва, после каза:

— Аз също нямам доверие на Франклин. Той прояви от самото начало краен скептицизъм към теорията, че изобщо може да става дума за нашия приятел. Вместо да предприеме нещо почти насила, мисля, че наистина ще е по-добре да го държим настрана от операцията засега — тя помълча и добави. — Тръгвам натам. Ако потегля незабавно, би трябвало да пристигна преди хайката. Ще мога да проуча какво е положението и да преценя какви са възможностите. Благодаря ти, задето ме уведоми, Стейси.

И тя затвори телефона. Стейси продължи да се взира в него. Разговорът никак не я беше успокоил. По всичко личеше, че операцията върви с главоломна скорост към катастрофа. А тъй като главната роля изпълняваше Джако Ванс, можеше да бъде сигурна само в едно — в предстоящите събития нямаше да има нищо половинчато.

Когато Стейси се обади, Карол си беше възвърнала почти изцяло самообладанието. Макар да се чувстваше изтощена и смутена от изблика си, усещаше, че тежестта в гърдите й бе изчезнала. Можеше да се надигне отново и да се заеме с предстоящата й задача — а именно, да не допусне Джако Ванс да причинява още злини.

Тя бе станала и се беше отдалечила от Бетси, за да разговаря със Стейси. В такъв смисъл вече беше успяла да се откъсне от двете жени. Едно нещо знаеше със сигурност — не искаше те да имат представа от плановете й, за в случай че все пак е била права в подозренията си, че те все още проявяват лоялност към Джако. Карол приключи разговора и каза:

— Трябва да вървя.

— В това състояние не би трябвало да отивате където и да било — каза Бетси — тонът й беше по-скоро загрижен, отколкото рязък.

— Благодаря за загрижеността — отвърна Карол. — Но се налага да тръгна. Хората ми в Брадфийлд имат нужда от началника си. Вашият бивш съпруг не е единственият, който си е поставил за цел да сее унищожение тъкмо сега — тя взе чантата си и се опита да среши с пръсти косата си. Почувства, че челото й беше потно. Вероятно я втрисаше. И нищо чудно след това избухване. — Няма нужда да ме изпращате.

Тя изпита облекчение, когато излезе от стаята. Бетси бе проявила обезоръжаваща доброта към нея. Но същевременно не изглеждаше особено разстроена, когато спомена човека, загинал при нападението на Ванс. Мисълта за това измести на заден план спомена за проявената загриженост, което беше добре дошло за Карол — тя нямаше желание да се чувства обезоръжена, особено когато ставаше дума за Мики Морган. Продължаваше да не е напълно убедена, че тази жена се е откъснала изцяло от влиянието на Ванс. Нямаше значение каква точно бе причината все още да е в негова власт — дали харизмата му или просто страхът. Карол имаше чувството, че между тези двама души не всичко е приключило.