Вэл Макдермид - Разплата

Когато биваше обзет от такава нетърпимост към самия себе си, единственият изход беше работата. Затова той се зае отново с лаптопа, опитвайки се да пропъди от мислите си Карол Джордан. Но това не беше лесноосъществимо. Постоянно го преследваше споменът за нейното страдание. Ужасно бе да я гледа как страда, особено като се имаше предвид, че поне отчасти вината за страданията й беше негова. И най-лошото от всичко беше това нейно припряно тръгване. Той нямаше представа къде може да е тя и дали би могъл да й помогне с нещо.

Тони се опитваше да се съсредоточи, но нищо не излизаше. Това, че цялото помещение миришеше на останките от рибата и картофите, които не бе успял да изяде, усилваше раздразнението му. Той измъкна найлоновата торбичка от кофата за боклук под умивалника и завърза горната част на възел. После се качи на кърмата и тръгна по понтона към най-близкия контейнер за боклук, оставяйки всички врати отворени, за да може хладният вечерен въздух да освежи помещенията в лодката.

— Ако това беше някакъв трилър — отбеляза той на глас, — сега злодеят щеше да се промъкне на борда и да се скрие в каютата — обърна се и установи, че лодката е напълно неподвижна. — Само че нямаме такъв късмет.

Когато се върна на лодката, той се облегна на парапета при кърмата и зарея поглед над пристанището. Покривите на лодките му приличаха на наредени в редици черни бръмбари. В някои от тях бяха запалени лампите и меката жълтеникава светлина хвърляше светли петна по тъмната повърхност на водата. В далечината някакъв човек разхождаше два уест хайланд териера. Гласовете на неколцина млади мъже, излизащи от кръчмата, долетяха до него като смесица от неясни шумове. По тъмните фасади на старите складове край пристанището, сега превърнати в жилищни сгради, се очертаваха произволно разхвърляни светли квадрати и правоъгълници.

— Мотивът — каза Тони на една дива патица, която плаваше наблизо. — В това е разликата между психолозите и криминалистите. Ние не можем да работим, ако няма мотив, докато тях не ги е особено грижа за него. „Само фактите, госпожо“ 29 29 Популярна реплика от американския криминален сериал „Dragnet“. — Б.пр. . Само това ги интересува. Данните от съдебномедицинската експертиза, показания на свидетели, все неща, които според тях не могат да се фалшифицират. Но мен всъщност не ме интересуват фактите. Защото фактите приличат на възгледите. Зависят от гледната точка.

Патицата, която бе започнала да се отдалечава от него, се върна, за да чуе докрай лекцията.

— Трябва ми мотив за тези убийства — продължи Тони. — Хората не убиват просто ей така, независимо от някои съществуващи твърдения. Те намират смисъл в онова, което вършат. Ето, сега си имаме работа с човек, който убива проститутки, но няма желание за сексуален контакт с тях. Не може да се предполага и че изпитва наслада от начина, по който убива, защото убийствата всеки път са различни. Хората, които търсят сексуална наслада в убиването, имат определен ритуал, отключващ насладата. И този ритуал е различен за всеки — Тони въздъхна, а патицата явно изгуби интерес. — Не те виня, приятелю. Понякога отегчавам и сам себе си.

Той се изправи и скочи обратно на понтона. Най-сетне си беше намерил място, на което да крачи. Свел глава, той стигна до края, върна се, извървя отново цялата дължина на понтона, а накуцването му стана по-незабележимо, докато мускулите на крайниците му се отпускаха успоредно с освобождаването на мислите му.

— Но защо го правиш тогава, ако не изпитваш удовлетворение от убиването — за какво ти е да убиваш? Каква е целта ти? Не ми се вярва да се стремиш към популярност. Ако човек като теб търси популярност, но не я получава, започва да праща писма на такива като Пени Бърджес. Следователно, ако искаш да впечатлиш някого, този някой вече има възможността да разбере посланието ти.

Той се обърна и тръгна обратно по понтона, този път вече по-бавно.

— Да обмислим какви са жертвите. Така или иначе, жертвите са в основата на убийствата. Проститутки. Ти не си някакъв религиозен фанатик, опитващ се да прочисти улиците от тях. Ако беше човек, внушил си, че има мисия, нямаше да си губиш времето с това сложно копиране на някакъв телевизионен сериал. Тогава за теб най-важното щеше да бъде именно прочистването, а не предаването на някакво си тайнствено послание.

— Какъв е ефектът от това, което вършиш? Какъв резултат имат убийствата? — Той се закова на място, осъзнал, че може би най-сетне е напипал някаква нишка. — Опитваш се да ги уплашиш, за да не излизат по улиците? За това ли става дума? — Имаше чувството, че се е озовал много близо до някакво прозрение, до нещо, което би изяснило до голяма степен проучваната от него информация. — Не тях. Нея — продължи той бавно. — Искаш тя да се откаже. Искаш тя да не излиза вече по улиците. Да се прибере у дома.