Вэл Макдермид - Разплата

Завъртя се на пета и хукна обратно към „Стийлър“. Изпитваше чувството, че преследва някакво хрумване, което ще му се изплъзне, ако не го сподели с някого. Когато стъпи на борда, сграбчи телефона си и избра номера на Пола. Веднага щом чу гласа й, каза:

— Той се опитва да уплаши някого.

— Ти ли си, Тони?

— Аз съм, Пола. Вашият убиец — целта му е да уплаши някого.

— Уплашил е много хора, Тони — гласът й прозвуча изнервено. Той предположи, че денят за нея е бил доста тежък сега, когато Карол не беше при тях, за да дава напътствия.

— Знам това. Но той се опитва да уплаши една определена жена. Иска да я уплаши дотолкова, че тя да престане да проституира. Иска тя да се прибере у дома. Съдя по ескалацията на убийствата. Започна с най-нискостоящите представителки на занаята и тръгна нагоре по йерархията. Иска да каже: „Няма значение до кое стъпало си се добрала — злото винаги може да те сполети“. Иска тя да разбере, че онова, от което е избягала, е по-добро от другото, към което се е насочила.

— Звучи смислено — въздъхна Пола. — Но каква полза имаме ние от това?

— Не знам. Какво ще кажеш, да се обърнем към нравствения отдел? Може би те имат данни за новопоявилите се момичета? Или поне ще знаят къде и кого да попитат. Търсим момиче, което работи отскоро. Трябва да се е появила само седмици преди първото убийство. Виж какво ще успееш да откриеш. Имена, повече лични данни, всичко, което можеш да изровиш. Откриеш ли нея, ще откриеш и него — мъжа, който иска да си я върне.

— А защо просто не си я прибере? Както е прибирал убитите момичета от улиците?

— Има нужда да си повярва, че тя се е прибрала по своя воля. Не забравяй, Пола, той не възприема света така, както го възприемаме ние. Представи си някакви нормални мотиви, а после се опитай да ги изкривиш по някакъв начин. Струва ми се, че иска да я подплаши, та тя да се прибере у дома и той да повярва, че го е направила, защото той е човекът, с когото тя иска да бъде.

— Знаеш ли, понякога се безпокоя за теб — отвърна Пола. — Като си помисля как успяваш да проследиш всички усукани ходове на мислите им.

— И аз се безпокоя за себе си. А Стейси успя ли да открие нещо на уебсайта за „Човекът от лабиринта“?

— Има нещичко. Няма постоянен посетител на сайта от Обединеното кралство, но тя успя да открие мейл от някакъв човек, който търси хора от Острова, разполагащи със записи на сериала. Адресът му е в hotmail, така че е много трудно да се доберем до някакви сигурни данни. Но Стейси приложи една от своите магически хватки и успя да установи, че повечето писма от този адрес са били изпращани от региона на Брадфийлд. Освен това се порови и в базата данни за идентифициране на регистрационни номера и успя да стесни границите на района, където вероятно живее — трябва да е някъде в Скенби, високите жилищни блокове и улиците около тях.

— Още една стъпка във вярната посока. Желая ви успех. Обади се, ако научиш нещо от нравствената полиция.

— Готово. Виждал ли си се с шефката?

Тони притвори за миг очи.

— Беше тук преди време. Появи се изневиделица и ме спипа, че работя по вашия случай.

— О, по дяволите — каза Пола.

— Точно сега тя си има други грижи. Опитва се да обърне гръб на емоциите си. Когато най-сетне бъде принудена да застане лице в лице с тях, няма да й е лесно.

— Поне има теб. Ти винаги ще бъдеш някъде близо до нея.

Тони почувства смъденето на сълзи под клепачите си.

— Така е. Каквато и да е ползата от мен. Е, ти си имаш работа. Дръж ме в течение.

Той затвори телефона и се обърна към компютъра. Когато всичко останало се провали, можеш да си поговориш с машината.

Стейси се взираше внимателно в монитора, натискаше от време на време някой клавиш или кликваше с мишката. Амброуз, чието бюро се намираше зад нейното, понякога откъсваше поглед от своя монитор и я наблюдаваше скришом, възхищавайки се на абсолютната съсредоточеност, с която тя работеше. Искаше му се да има такъв служител в екипа си, вместо да трябва да разчита на непредсказуемия Гари Харкъп. Гари си го биваше, но човек не можеше да го намери винаги, когато имаше нужда от него, а и със сигурност работата му не можеше да се сравнява с онова, което вършеше тази жена. Амброуз не беше много убеден, че всички нейни търсения са напълно законни, но му беше все едно — стига тя да намереше необходимото и да го представеше по начин, който би удовлетворил изискванията и на обвинението, и на съда като цяло.

Докато той я наблюдаваше, Стейси се отблъсна от бюрото и се извъртя на стола си, спипвайки го на местопрестъплението.