Вэл Макдермид - Разплата

— Това, което казвате, е възмутително. Наш служител загина тази вечер, спасявайки живота ми — каза Бетси, но съхрани привидно спокойствие. Само че Мики я познаваше добре и знаеше, че под външната си невъзмутимост тя криеше нрав, който можеше спокойно да се мери с този на Карол Джордан.

— Наистина ли е толкова възмутително? Сравнявам обхвата на отмъщението на Ванс. Домът на Тони Хил бе опожарен до основи. Единственото място на света, където се е чувствал у дома. А при вас — само някакъв незначителен пожар в единия край на конюшнята. Брат ми и приятелката му са били убити по особено жесток начин. Никога преди не бях виждала толкова много кръв на местопрестъпление. А на вас ви умират два коня. И едно момче от конюшните, което дори не си дадохте труда да споменете по име. Как мислите, не се ли забелязва известна диспропорция?

— Трябвало е да стане много по-лошо. Специалистите от противопожарната охрана казаха, че ако гредите не бяха обработени с химикали за допълнителна огнеустойчивост, е щял да рухне целият покрив. Очевидно е нямало как Джа… Ванс да знае това.

Карол сви рамене.

— Освен ако вие не сте му го казали.

Тя се извърна и впери поглед в Мики.

— Но защо бихме направили такова нещо? Защо бихме пожелали да му помагаме? Не може да се каже, че връзката ни с него ни е помогнала много през годините. Онова, което извърши, постави край и на телевизионната кариера на Мики.

Бетси говореше отсечено, опитвайки се да потисне гнева си.

— А вие само това и чакахте, нали? Да бъдем откровени, Бетси, телевизията никога не е била част от вашия свят. Това тук е много повече по вашата част. Провинция, костюми от туид и коне. Тук се говори с изискан акцент и се устройват поло мачове. Разобличаването на Ванс ви е било само от полза, бих казала аз.

— Не беше така — отвърна Мики с умолително изражение. — Бяхме отхвърлени от всички, трябваше да минат години, докато изградим отново живота си.

— Вие бяхте негова помощница, служехте му за параван. Практически му бяхте съучастница. Криел се е зад брака си с вас в продължение на години, докато е отвличал и измъчвал млади момичета. Трябва да сте съзнавали, че той крие нещо през цялото това време. Защо да не предположа, че продължавате да му помагате и сега? Някой му е съдействал да организира всичко това. Защо да не сте вие? Навремето сте държали на него.

— Това е нечувано! — гласът на Бетси преряза като с нож тирадата на Карол.

— Наистина ли? Каква е схемата, Бетси? Аз не разполагам с голяма къща, не отглеждам и расови коне, затова се налага да загубя брат си? — И внезапно Карол се отпусна в най-близкия стол. — Брат си! — изхлипа тя, зарови лице в ръцете си и за първи път, откакто Блейк й бе съобщил за станалото, се разплака истински. Плачеше така, като че ли не бе плакала досега през целия си живот и си беше поставила за цел да премине през всички възможни вариации на тази тема. Цялото и тяло се тресеше от ридания.

Мики хвърли към Бетси поглед, с който сякаш питаше: „Какво да правим сега?“, но Бетси я беше изпреварила. Тя прекоси стаята, придърпа един стол и притисна към себе си Карол, сякаш тя беше нейно дете. Бетси я галеше по главата и нареждаше тихичко и утешително, докато Карол изплакваше сълзите си. Объркана, Мики отиде до салонния бюфет и наля три големи уискита. Остави ги на масата, после взе ролката с домакинска хартия.

Най-сетне Карол спря да плаче. Вдигна глава, изхълца, преглътна и избърса лице с опакото на ръката си. Мики откъсна малко домакинска хартия и й я подаде. Карол подсмръкна, избърса носа и лицето си и тогава забеляза уискито. Изгълта съдържанието на едната чаша наведнъж, потръпна, после си пое дълбоко дъх. Изглежда разбита, мислеше Мики. И буквално, и в преносен смисъл.

— Съжалявам за думите си — каза Карол.

Бетси й се усмихна с уважение.

— Естествено, че не съжалявате. Струва ми се, че вие сте точно от жените, които са ми по сърце, главен инспектор Джордан. Но ви моля да ми повярвате, макар че от ваша гледна точка може да не изглежда така — ние също сме жертви на Джако Ванс. Само че ние пострадахме и преди, а вие отскоро сте приети в клуба.

След като Карол напусна забързано лодката, Алвин се беше върнал в участъка. Обикновено Тони беше доволен, когато хората го оставяха на спокойствие — дори тези, които харесваше. Но точно сега всеки път, когато Карол се разделеше с него, го обхващаше страх, че този път може да е бил последният. Знаеше, че идването й на лодката няма нищо общо със сдобряване. Беше дошла, защото имаше нужда да научи нещо от него и тази нужда бе надделяла над нежеланието й да го вижда. Какво ли щеше да стане, когато това приключеше? Тази мисъл го изпълваше с потиснатост.