Вэл Макдермид - Разплата

Ванс почти можеше да почувства по кожата си топлината на онези места. Време бе да се възползва от онова, което му принадлежеше по право. Беше се трудил усилено, за да постигне успех. Беше се преструвал през всички тези години, беше прикривал презрението си към разни незначителни хорица, с които се налагаше да любезничи, беше се държал така, сякаш бе един от тях. Умеел да общува с обикновените хора, така се говореше за него. Как пък не. Единственото общуване с тях, което би пожелал, беше възможността да ги пребие всички до безсъзнание.

В известен смисъл затворът му донесе и облекчение. Разбира се, все още беше необходимо да поддържа определен образ пред управата. Но зад решетките съществуваха много възможности да отхвърлиш всички маски и да позволиш на хората да видят истинския Джако Ванс с цялата му неприкривана сила. Наслаждаваше се на моментите, когато врели и кипели мъже осъзнаваха, че той не е отстъпчивият страхливец, за какъвто го бяха имали; когато ги видеше с разширени от страх очи и сгърчени устни, осъзнали, че си имат работа с човек, който не признава задръжки. Или най-малкото че ограниченията, които спазваше той, нямаха нищо общо с техните. Да, затворът за него беше идеалното място, на което да усъвършенства уменията си.

Но сега беше време да остави всичко това зад гърба си и да започне нов живот, в който можеше да се съсредоточи върху удоволствията. Докато шофираше в мрака, той намери новинарска радиостанция, за да чуе бюлетина, излъчван на всеки кръгъл час. Съобщението за неговото посегателство над фермата на Мики трябваше вече да е на челно място в новините. Анонсите минаваха край ушите му като неясен шум: улични протести в арабския свят; коалиционното правителство ограничава бюджетните разходи; убийства на проститутки в Брадфийлд. И най-сетне — онова, което очакваше:

— В конефермата на бившата телевизионна звезда Мики Морган тази вечер умишлено е бил предизвикан пожар. Един от работниците в конюшните е загинал в огнения ад, докато се опитвал да спасява конете от пламъците. Два коня също са загинали в пожара, който е започнал от един сеновал. Но благодарение на бързата реакция на персонала останалите петнайсет расови състезателни коне са спасени. Самата постройка е пострадала сериозно. Полицията отказва коментар по въпроса дали посегателството може да бъде свързано с избягалия тази седмица от затвора бивш съпруг на Мики Морган, някогашният атлет и телевизионен водещ Джако Ванс. Но източник, близък до госпожа Морган, заяви: „Бяхме под постоянно напрежение, очаквайки този злодей да нанесе удар на Мики. Не може да има нищо по-долно от това да посегнеш на беззащитни животни“. Повече за този случай ще научите от следващия ни бюлетин след половин час.

Ванс удари с длан по волана, колата се отклони рязко встрани и предизвика някой отзад да надуе клаксона.

— Два коня и някакъв коняр? — извика той. — Два шибани коня и някакво въшливо конярче? Целият този риск, такава подготовка и накрая само някакви два тъпи коня и един работник?

Не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно. Та нали дори Мики не беше тази, която обичаше конете, обичаше ги Бетси. Беше искал да изравни конюшните със земята, да унищожи онова, което заемаше второто най-важно място в живота на Бетси, а Мики да съзнава, че не е способна да облекчи мъката й. Подпалвачът, чиито съвети бе следвал, не му беше дал подходящите упътвания. Това трябваше да е причината — или гнусното, алчно копеле го бе лъгало умишлено.

Яростта обхвана цялото му тяло, заля го като гореща вълна и той се почувства в колата като пленник в клетка. Отклони се от шосето при първа възможност и спря на една отбивка. Излезе навън и започна да рита един пластмасов контейнер за боклук и да сипе ругатни в мрака. Напрежението, което го бе поддържало през цялото време, докато се подготвяше да подпали фермата на Мики, експлодира във внезапен порив към насилие.

— Мръсница, мръсница, мръсница! — крещеше той към небето.

Най-сетне, изтощен, той залитна и се облегна на колата, все още в плен на гнева и мъката. Ако онова, което бе запланувал се бе осъществило, то би било достатъчно. Той би бил удовлетворен. Но тя отново бе успяла да му изиграе номер. А той не можеше да допусне такова нещо. Щеше да се наложи да ускори хода на събитията и да изпълни утрешната си задача още днес. Благодарение на стремежа си плановете му да обхващат и всякакви непредвидени ситуации, той бе взел със себе си всичко необходимо — за всеки случай. После щеше да се върне във Винтън Удс и нямаше да се показва никъде в продължение на няколко дни. Можеше да активира останалите камери, за да прецени как да унищожи останалите ченгета. А после щеше да се върне, за да довърши работата си и да накара Мики да си плати наистина.