Вэл Макдермид - Разплата

Джони незабавно нахлузи оглавника на главата на кобилата и издърпа резетата от вратата на бокса.

— Хайде, хубавице! — каза той. Не беше нужно да подканя Фалиърс Френд. Тя полетя през отвора и едва не повали Джони на пода, докато двамата тичаха към двора.

Насъбралите се междувременно наоколо хора вече работеха трескаво. Огънят беше притиснал в прегръдката си единия край на конюшните, а насъбралите се наоколо коняри и полицаи от охраната правеха всичко по силите си, за да ограничат разпространението му и да спасят конете. Джони отдели няколко ценни секунди, за да успокои кестенявата кобила, после подаде въжето на едно от ченгетата. Смъкна пуловера си и го накисна в едно корито, пълно с вода, после уви с него главата си и хукна обратно към конюшнята.

Ако положението беше лошо преди, сега вече беше истински ад. Едва не се огъна пред горещината, но си наложи да тръгне към следващия бокс. Миднайт Дансър беше черна красавица в такава блестяща форма, че будеше завист в цялата околност. Сега блясъкът на черните й хълбоци бе помътнял от дим, пепел и пот, писъците й пронизваха като нож помътеното от дима съзнание на Джони. Той изгори ръката си с нагорещената халка, на която висеше най-близкият оглавник, но успя да вземе въжето.

Беше практически невъзможно да нахлузи оглавника на главата на кобилата, хвърляйки въжето като ласо. Трудно беше да се прицели, защото тя мяташе глава, оголваше зъби и въртеше уши. Джони ругаеше тихо, с такъв тон, че ругатните му звучаха като гальовни думи. Внезапно забеляза край себе си някаква фигура. През гъстия черен дим успя да различи познатото лице на Бетси Торн, която му беше не само шеф, но и наставник.

— Нося вода — изкрещя тя. — Ще я плисна върху нея, дано се стъписа и спре на място, за да й нахлузиш оглавника.

Трудно беше да се различат думите й през пукота на пламъците, трополенето на конските копита и какофонията от крясъци и цвилене, но Джони разбра основното.

Бетси плисна водата върху Миднайт Дансър и за секунда кобилата застина на място. Без да губи време, Джони хвърли оглавника върху главата й. Той се закачи за миг на ушите й, после се хлъзна към шията. Бетси посегна към резето на бокса, и в същия момент се разнесе силен пукот, последван от оглушителен трясък. И двамата вдигнаха глави и видяха как от покрива се откъсва една от тежките напречни греди и полита като горящ снаряд право към тях.

Без да се поколебае, Джони пусна въжето на оглавника и се хвърли към Бетси. Колкото и да беше слаб, тежестта на тялото му бе достатъчна, за да я отмести от пътя на падащата греда. Изправяйки се с мъка на крака, тя се обърна и видя Джони и Миднайт Дансър да умират приковани от пламтящата паднала греда. Отгоре се разнесе нов пукот, Бетси прекрачи мъртвото момче и гредата, и тръгна, залитайки, към светлия правоъгълник на вратата.

Когато излезе, препъвайки се, на двора, Мики я притисна към себе си, но Бетси я отблъсна; нещо горещо се надигна в гърлото й и тя започна да повръща върху красиво подредените тухли, с които бе настлан дворът. По лицето й се стичаха сълзи, и причината не беше само димът. Когато се поизправи, опирайки се с една ръка на хладната стена на една от постройките, до която огънят не беше достигнал, колите на противопожарната служба влетяха в двора, плискайки синя светлина върху алените пламъци, издигащи се през покрива.

Бетси се задъхваше. Почувства, че краката й се огъват. Ето значи как се чувстваха хората, когато Джако Ванс посегнеше на душевното им спокойствие. Само мисълта беше достатъчна, за да започне отново да повръща.

Лодката се заклати и Тони почувства как сърцето му подскочи в гърдите. Единствено тежестта на човешко тяло би могла да има такъв ефект. Той понечи да се изправи, но пространството между пейката и масата беше прекалено тясно. Обзет от паника, той затърси опора с краката си и едва не заплака от облекчение, когато чу Амброуз да подвиква:

— Може ли да сляза?

— Да ти се не види! — отвърна Тони. — Едва не ми докара инфаркт.

Първо на стълбата се появиха краката на Амброуз.

— Сложи си звънец. Или поне някоя от онези месингови камбанки, като на другите лодки. Дръж се като истински собственик на лодка — той се озърна, видя лаптопа и разпилените листове и допълни: — Главен инспектор Джордан те търсеше. Казах й, че вероятно ще може да те намери тук.

— Благодаря — отвърна Тони. — Да съм споменавал пред теб, че според нея аз съм виновен за смъртта на брат й?