Лицето на Карол застина в подобие на каменна маска.
— Какво стана с конете? — попита Тони, задавайки първия въпрос, който му дойде наум.
— Два от тях са мъртви, останалите са били навън, по пасищата, или са спасени от конярите. Хората са проявили изключителна смелост, така казват полицаите, които са били на място.
— И не са успели да го заловят? Той просто си е тръгнал с АТВ-то? — попита гневно Карол.
— Открили четириколката в една горичка наблизо. Заедно с едно ремарке. Ако се съди по следите от гуми, той е карал джип. Полицията на Уест Мидландс вече има данните на фирмата, откъдето е наето ремаркето, надяват се да разберат оттам каква точно е колата. Но сега е събота вечер и във фирмата няма никого, така че не е ясно кога ще успеят.
— Снощи той не е карал джип, нали? — попита Тони. — Един от твоите хора ми каза, че някой от съседите видял форд лимузина, паркиран в алеята към къщата, преди да започне пожарът.
— Да, проследихме го по записите от камерите за контрол на движението и смятаме, че е карал именно тази кола. Но няма кадри, на които той да се вижда ясно. И го изгубваме, когато е на около миля от къщата ти. Трябва да е минал по странични улички, встрани от основните пътни артерии.
— Значи е оставил тази кола и е наел джип — каза Карол. — Проверихте ли всички фирми, отдаващи коли под наем в региона? Трябвало е да смени колата някъде, а надали е искал да кара форда повече от необходимото. Автомобилът вече е бил белязан, трябвало е да се отърве от него.
Амброуз изглеждаше стъписан.
— Струва ми се, че още не сме предприели нищо по този въпрос — отвърна той обезпокоено. „И с право се тревожи“, каза си Тони.
Карол впери в Амброуз студения поглед на сините си очи.
— Вие май не сте навикнали на такива едромащабни операции, сержант? Нямате много опит в координирането на тези преследвания в Уест Мърсия, така ли? Все още сте на етап начално обучение, има ли нещо такова?
— Когато напуснах офиса, току-що бяха пристигнали сведения за джипа — каза Амброуз. — Предполагам, че търсенето вече е задействано. Но не мога да знам със сигурност, защото не съм бил там. Ние не сме некомпетентни, госпожо.
— Не, сигурна съм, че не сте — Карол въздъхна. — Внушавам ли си, или и на вас ви се струва, че на Мики й се размина много леко? В сравнение с това, което той стори на мен и на Тони? И на Крис, разбира се, която понесе удара, насочен към мен.
— Какво искаш да кажеш? — намеси се Тони, преди Амброуз да успее да изтърси още нещо, за което тя да го направи на бъзе и коприва.
Тя примигна силно няколко пъти, присвивайки очи.
— Тя му е помагала в продължение на години. Старите привички умират трудно. Нали така ни обясняваш винаги, Тони? Ами ако с този пожар Ванс само се опитва да ни хвърли прах в очите? Ами ако Тери Гейтс не е бил единственият помощник на Ванс извън стените на затвора?
Дори в събота вечер летище „Хийтроу“ беше толкова натоварено, че единствено хората от службите по безопасността обръщаха някакво внимание на посетителите. Никой не си задаваше въпроса защо в мъжката тоалетна влезе един тъмнокос мъж с кафяви очи, очила и мустаци, но не излезе, а на негово място се появи тъмнорус мъж с напълно различна прическа, яркосини очи и гладко избръснат. Засега Патрик Гордън бе прибран обратно в кутията и мястото му бе заето от Марк Къран, директор на фирма от Нотинг Хил.
Той беше оставил джипа в паркинга за продължителен престой и само след половин час вече седеше зад волана на друг форд, този път сребрист „Фокус естейт“, а най-големите хитове на Брус Спрингстийн гърмяха от високоговорителите. „По-добри дни“, и още как! Днес щеше да спи в собственото си легло, отново във Винтън Удс. Утре можеше дори да си почине. Дори Бог е отделил седмия ден за почивка. Предстоеше да извърши още актове на отмъщение, трябваше да режисира и изпълни и други сензационни убийства. А после щеше да дойде време да обърне гръб на тази стара, уморена страна. Първоначално мислеше, че ще е добре да започне новия си живот някъде по островите в Карибско море. Но точно сега арабският свят приличаше на огнище, в което се изковаваха всякакви промени. С достатъчно средства би могло да се живее чудесно на някое място като Дубай или Джеда. Имаше места край Персийския залив, където животът все още не се ценеше кой знае колко високо и човек би могъл да удовлетворява апетитите си, без никой да му се пречка, стига да плащаше достатъчно. И което бе по-важно, Обединеното кралство нямаше споразумение за екстрадиция на престъпници с тези държави. При това там всички говореха английски. За всеки случай той бе купил имоти и в двата региона.
Читать дальше