Вэл Макдермид - Разплата

— Разбирам — отвърна той.

Бетси вече пишеше бързо имената със ситния си, спретнат почерк на един лист от бележник. После го подаде на полицая и постави успокояващо ръка на рамото на Мики.

— А сега, ако това е всичко, ще ви помоля да ни оставите за малко на спокойствие — заяви тя, любезно, но твърдо. Когато останаха сами, Бетси притисна главата на Мики към гърдите си, увиснали свободно под извънредно благоприличния халат в шотландско каре. — Надявам се скоро да не ни се налага да преживеем отново подобна вечер — каза тя.

— И аз — въздъхна Мики. — Не мога да повярвам, че се опита да убие конете. Защо му е било това?

— Вероятно е искал да ни причини болка — отвърна трезво Бетси. Отстрани се от Мики и си наля уиски. — Да налея ли и на теб?

Мики поклати глава.

— Ако това е причината, добре поне, че се насочи към конете, а не към теб.

— О, скъпа, не говори така. Не забравяй, че Джони загина. И тези нещастни коне! Умрели са в страх и ужасни страдания. Само като си помисля, и ме обзема гняв. Горките Миднайт Дансър и Тротърс Бар. Невинни животни. От Джако бих очаквала всичко, но не мислех, че би паднал толкова ниско, че да причини страдание на такива прекрасни, невинни същества.

Мики поклати глава.

— Няма нещо, което Джако не би сторил в стремежа си да постигне онова, което иска. Трябваше да осъзнаем това, преди да се обвържем с него.

Бетси се сгуши на креслото срещу Мики.

— Нямаше как да знаем нещо за тайния му живот.

— Може би. Но знаехме, че има нещо такова — Мики си играеше с косата си, навивайки един кичур на пръста си. — Толкова съм щастлива, че си невредима.

Бетси се засмя.

— Аз също. Имаше един момент, в който си казах: „Дотук беше, Бетси. Ето го краят.“ А после Джони ме спаси — лицето й помръкна.

Мики потръпна.

— Да не говорим за това.

Докато казваше последните думи, откъм фоайето се чуха гласове. Не можеше да се разбере какво говорят, но като че ли бяха двама души — мъж и жена.

Вратата се отвори и в стаята влезе една жена. Изглеждаше някак позната къса. Гъста руса коса, подстригана на етажи, средна на ръст, сиво-сини очи, привлекателна външност, чарът й беше донякъде помръкнал от времето и умората. Дрехите също не подсказваха нищо на Мики — тъмносин костюм с елегантна кройка, но не много скъп, бледосиня шемизета с разкопчана яка, леко кожено сако, стигащо до бедрата й. Би могла да бъде каква ли не — от адвокат до журналист. Жената сви устни, когато видя Мики и Бетси, седнали поне привидно спокойни в кухнята на селската си къща.

— Не ме помните, нали? — попита тя й ги изгледа хладно.

— Аз ви помня — отвърна Бетси. — Вие сте криминалистката, която арестува Джако. Спомням си, че давахте показания в „Олд Бейли“ 28 28 Централният углавен съд на Англия и Уелс, известен като „Олд Бейли“ по името на улицата, на която се намира. — Б.пр. .

— Джако, така ли? Току-що се опита да унищожи с пожар поминъка ви, а за вас все още е „Джако“?

Мики погледна безпомощно Бетси. Изражението на любовницата й стана по-сурово, погледът й — по-бдителен.

— Наричали сме го „Джако“ в продължение на години. Просто навик, това е всичко.

— Така ли? Наистина ли е всичко? А може би това е показател за истинското ви отношение към него, госпожо Торн?

Гласът на жената звучеше сподавено, сякаш полагаше усилия, за да се овладее.

— Извинете — вие помните името ми, но аз не помня вашето.

— А би трябвало да сте си го спомнили. Достатъчно често се споменаваше в новините през изминалата седмица. Джордан. Карол Джордан. Главен инспектор Джордан от криминалната полиция. Сестра на Майкъл Джордан.

Мълчанието, последвало думите на Карол, сякаш се разрастваше, докато изпълни докрай пространството между трите жени. Най-сетне Бетси го наруши.

— Много съжалявам. Онова, което се е случило с брат ви и съпругата му, е непростимо.

— Приятелка. Луси му беше приятелка. Не съпруга. Още не се бяха оженили. И вече, благодарение на вашия бивш съпруг — тя кимна рязко към Мики, — никога няма да се оженят.

— Не съм в състояние да ви обясня колко съжалявам — отвърна Мики.

— Можете да опитате — каза Карол с горящи от гняв очи.

— Но ние също сме жертви, нали разбирате — каза Мики. — Бетси можеше да загине в горящата конюшня.

— Но не загина, нали? Спаси се като по чудо — Карол тръсна чантата си на кухненската маса. — В моята работа чудотворните спасения будят подозрение, а не желание да пеем „алилуя“ и да славим Бога. Разбирате ли, много често подобни спасения са инсценировки с цел отклоняване на подозренията — очите й следяха ту едната, ту другата жена, наблюдаваха реакциите им, дебнеха издайническите прояви, които бе свикнала да открива през годините, когато бе работила редом с Тони Хил.