Вэл Макдермид - Разплата

Тя се занимаваше с останалите три монитора. Разследващите от Северната регионална полиция незабавно въвеждаха всяка своя находка в компютрите си, за да могат и хората от отдела на Карол Джордан да имат достъп до нея. Разбира се, те можеха само да се надяват, че онези от Северния регион ще въвеждат наистина абсолютно всичко, на което се натъкнат, и че няма да си поставят погрешни приоритети. Пола се надяваше също, че там няма някакви тъпанари, убедени, че ще могат да се прочуят, като укриват резултати от проведени разпити, за да тръгнат сами по следите, вместо да ги споделят с останалите. Сам имаше такива наклонности, а последните няколко години бяха доказали, че не е възможно да бъде заличен изцяло инстинктът да действаш като единак.

Така че именно тя бе първата, която научи, че четвъртата жертва е била разпозната. Този път убиецът не бе действал чак толкова предпазливо, както преди, и бе хвърлил чантата на жертвата в кофа за боклук съвсем близо до мястото, където бе открито тялото. Пола отвори снимките на чантата — беше покрита с петна, обшита с мъниста торба на дълга, тясна каишка. Предметите, извадени от чантата, бяха наредени до нея — дузина презервативи, портмоне със 77 паунда в него, червило и мобилен телефон. Каква тъжна финална картина на един живот, каза си Пола.

Телефонът бе регистриран на името на Мария Демчак, чийто адрес беше в Скенби. Първоначалните проучвания — каквото и да разбират под това определение, каза си скептично Пола — показваха, че жената е била украинка, пребиваваща незаконно в страната, вкарана вероятно от трафиканти. Живеела в редова къща заедно с други млади жени, покровителствани от бивш професионален боксьор, женен за еротична танцьорка, която пък се оказала рускиня.

— Интересно — отбеляза Пола. Кевин Матюс, единственият от колегите й, който беше в стаята, дойде при нея да погледне екрана. — По всичко личи, че тази е имала сводник.

— Той започва да придобива смелост — каза Кевин. — Първите три, които уби, са работили сами. Никой не си е давал труда да се поинтересува къде и с кого отиват. Но сводниците държат под контрол авоарите си. Този мръсник се има вече за неуязвим. Може би това ще ни помогне да го спипаме.

— Надявам се да си прав. Става и по-небрежен. Не успяхме да открием чанти или документа на самоличност на предишните три. Тони каза, че може да ги съхранява като сувенири.

— Казвам ти, няма по-подходящо място от това, на което беше оставил четвъртата жертва, ако е искал максимална публичност — поде Кевин. — Всички, които посещават онова пазарче, ще получат изчерпателно описание на кървавите подробности. Сега вече не само Пени Бърджес ще иска нечия глава. Това ще се превърне в общонационален въпрос. Какъв ти общонационален — направо международен, като случая в Ипсуич преди две години 27 27 Между 30 октомври и 10 декември 2006 в околностите на Ипсуич са открити труповете на пет жени, работили като проститутки. Убиецът, Стивън Райт, излежава доживотна присъда без право на обжалване. — Б.пр. . — Той се позасмя. — Бях на почивка в Испания, когато тук течеше разследването. Трябваше да чуеш как говорителите по испанската телевизия се опитваха да произнесат „Ипсуич“. Вярвай ми, независимо от Ванс, нашият случай ще бъде начело на новините по целия свят.

— Това никак няма да се хареса на шефката.

— Само че тя не е тук. Няма да има думата. Този път Пийт Рийки ще има последната дума на пресконференцията, а не ми се вярва сега той да се въздържи. Съгласи се, Пола, от утре ще ни обсадят всички пълзящи гадини от пресата на Нейно Величество. А какво можем да им предложим ние — дупката на геврека.

Сякаш в отговор на думите му, телефонът на бюрото на Стейси иззвъня. И двамата посегнаха към слушалката, но Пола беше побърза.

— Детектив Макинтайър — каза тя.

— Стейси е.

— Здравей, Стейси. Номер четири вече е идентифицирана…

— Знам, нали ти казах, че ще наблюдавам сведенията по случаите. Открих нещо за вас в онзи уебсайт от Оклахома.

Пола се ухили и вдигна палец, поглеждайки Кевин.

— Ти си гений, Стейси. Можеш ли да ни дадеш някакво име?

— Засега мога да ви предложа само отправна точка — каза Стейси, охлаждайки ентусиазма й. — Сред участниците във форума не открих никой, който да живее в Обединеното кралство. Затова пък открих начин да проникна в сайта и да отворя архива на електронната му поща. Преди година там е постъпило писмо. В момента то се намира в нашата пощенска кутия, която можеш да отвориш на монитор номер едно. Сега се опитвам да открия изпращача — веднага щом успея, ще ви изпратя данните.