Вэл Макдермид - Разплата

— „Човекът от лабиринта“ — прошепна той. Филмът беше американски, излъчен по британската телевизия през деветдесетте години. В късните часове, по Канал 5 25 25 Каналът е специализиран за риалити формати, телевизионни игри и американски сериали. — Б.пр. , гледан вероятно от Тони Хил и още трима души, ако се съдеше по рейтингите. Беше нискобюджетен сериал за някакъв профайлър, който постоянно говореше за „лабиринта на съзнанието“ и дрънкаше за това как престъпниците се загубват в лабиринта, как вземат погрешни завои, как им въздейства душата на Минотавъра. Тони го беше гледал само защото, ако имаше страница във фейсбук, безсънието щеше да фигурира в списъка на обичайните му занимания. А освен това и защото вдигаше кръвното всеки път, когато гледаше нещо толкова смехотворно — и така си напомняше, че е жив.

Безпросветната глупост, с която се отличаваше сценарият и нелогичните изводи на главния герой вероятно бяха причина сериалът да си остане само с един сезон. Много възможно бе да е бил излъчван повторно по някой сателитен канал в късните часове, но Тони не бе попадал на него. Ако обаче се окажеше прав, човекът, който убиваше проститутки в Брадфийлд, го беше гледал.

Обзет от възбуда, Тони потърси в Гугъл „Човекът от лабиринта“ и кликна на публикацията в кино сайта imdb. Двайсет и четири епизода, заснети през 1996 година, с Лари Гайтлинг и Джоана Дювел в главните роли. Тони си спомняше смътно актрисата — стандартна калифорнийска блондинка, но лицето на Гайтлинг се беше запечатало в паметта му — издадена брадичка, изпъкнали скули, сапфиреносини очи, около които се очертаваха ситни бръчици всеки път, когато се замисляше. А това, ако Тони си спомняше правилно, се случваше по правило всеки път преди рекламната пауза. Името Гайтлинг му напомняше нещо, но той не можеше да си спомни какво, а Гугъл не можа да му помогне.

Знаеше обаче, че трябва да има причина името да се върти в главата му. Действайки на принципа, че си струва да провери всяко предположение, той отвори създадената и патентована от Стейси система за категоризиране на показателите по отделните случаи. Тя събираше всички документи, въведени или сканирани във връзка с даден случай, и ги включваше в общ показалец. Той написа името Лари Гайтлинг и едва не падна от стола си, когато на екрана незабавно се появи попадение. Лари Гайтлинг бе името, ползвано от мъжа, наел стаята в мотел „Булевардът на залеза“, стаята, където мокетът и кърпите са били подгизнали от вода през нощта, в която е изчезнала Сузи Блак. Това вече беше валидна връзка, не просто предположение на побъркан профайлър.

Той отново затърси в Гугъл и откри едно хронологично описание на сериала, епизод по епизод, съпроводено от кадри от филма с отчайващо ниска резолюция, съставено от някакъв нещастник от Оклахома, твърдо убеден, че „Човекът от лабиринта“ е най-престъпно пренебрегваният сериал, излъчван някога по телевизията в Съединените щати. Така или иначе, днес Тони му беше благодарен, защото този странен малък уебсайт потвърждаваше излязлата наяве мисъл, която го беше гризала неосъзнато през последните няколко дни. Колкото и невероятно да изглеждаше, четирите убийства в Брадфийлд възпроизвеждаха до последния детайл престъпленията от първите четири епизода на „Човекът от лабиринта“.

Оказа се, че е бил напълно прав в твърдението си, че тези убийства нямат никаква сексуална мотивация. Не му се вярваше дори убиецът да е искал да утвърди властта си над жертвите. Причината беше напълно различна. Извършителят на тези убийства беше човек, изпитал нужда да убива, но не по някоя от обичайните причини. Той не убиваше, защото искаше да гледа как жените умират, или защото ги ненавиждаше. Характерните детайли на престъплението нямаха никакво значение за него — той не бе успял да изгради утвърдена методика на убиването. Изглеждаше така, сякаш изпробваше различни начини на убиване, за да провери дали ще открие някой, който да отговаря на изискванията му. Използваше един телевизионен сериал за източник на образци за серийни убийства. Тони никога не се бе сблъсквал с подобно нещо, но то все пак имаше своя деформирана логика.

Но ако убиецът не се интересуваше от самите убийства, каква би могла да бъде мотивацията да ги извършва? Отговорът трябваше да е свързан по някакъв начин с жертвите. Какъв би могъл да бъде?

А на първо време той трябваше да сподели находката си. Взе телефона и се обади на Пола. Веднага щом чу гласа й, той каза: