Вэл Макдермид - Разплата

— А може видеото да му е сдъвкало лентите и той да е решил да му направи възстановка.

— Споменавал ли съм колко мразя полицейското чувство за хумор? — отвърна Тони. — Слушай, Пола, тук има нещо много интересно. Серийните убийци извършват престъпленията си, защото нещо в процеса, в начина, по който извършват убийството, в акта на убиването — нещо им доставя върховно удоволствие. Режат гърдите на жените, защото ненавиждат женското начало. Извършват сексуално насилие с нож, защото имат проблеми с потентността. Вадят очи, защото се чувстват постоянно наблюдавани. И така нататък. Но този човек — при него явно убийствата не отключват наслада. Или поне засега не е открил конкретния акт, водещ до удовлетворение. Имам чувството, че той опитва поред различни убийства по списък, като че ли търси кое е най-подходящо за него. Това ли е най-доброто? Доставя ли ми удоволствие?

— Какво? Твърдиш, че той иска да бъде сериен убиец, но не знае какво да направи, за да му бъде приятно да убива?

— Нещо подобно, да. Причината трябва да е тази — или пък след всяко убийство е изпитвал толкова силно отвращение, че е решавал следващия път да опита нещо друго — сега вече той започна да крачи. Три крачки в едната посока, обръщане, три крачки в другата. — Има някаква причина, която го кара да убива. Но не го прави заради самото убиване. Изпраща някакво послание с тези татуировки, казва: „Вижте, това са МОИ постижения“. Пола, ако този човек можеше да намери друг начин да постигне целта си, начин, който не налага извършването на убийства, той би избрал него.

— Това вече е наистина странен профил, Тони.

— Знам. А което е по-лошо, не виждам как той ще ви помогне да заловите човека, когото преследвате.

— Преди години щеше да си прав — отвърна Пола. — Но твоето предположение, че той може да се е свързал с онова куку, което си пада по „Човекът от лабиринта“ това ми дава чудесна идея. Възможно е да имат форум или списък на посетителите, или някаква друга подобна щуротия. Или дори някаква система да регистрират всички посетители в сайта. Стейси много ще се зарадва на новината това ще й даде възможност да се залови за нещо по-сериозно, вместо само да прехвърля базата данни на Северния участък. Веднага щом се върне, може да започне с търсенето. Тони, знаех си, че съм права да те накарам да се включиш в работата.

— Като се има предвид как се чувствам тази сутрин, по-редно би било аз да благодаря на теб. Добре е да има нещо, което да занимава мислите ми и да ме възпира да се хвърля в канала.

— Не говориш сериозно — отвърна тя смутено, притеснена да навлиза в толкова лична територия, говорейки с Тони. В обичайните случаи близостта им не стигаше чак дотам.

— Разбира се, че не — излъга той.

— Е, ако си прав за „Човекът от лабиринта“, какво е следващото убийство в поредицата?

Тони се покашля.

— Ще бъде одрана. Лицето й няма да бъде докоснато, но цялото й тяло ще бъде одрано.

Пола почувства леко гадене.

— Най-хубавото на нашата работа — каза тя, — е, че винаги има нещо, което да очакваш с нетърпение.

Карол съзнаваше, че Амброуз и Патърсън я възприемат като досадница, но й беше все едно. Какво си мислеха те за нея я вълнуваше много по-малко от залавянето на Ванс. Амброуз бе разпечатал списък със срещите, извадени от бележника на Тери Гейтс, и й го беше дал.

— Възложих търсенето на най-добрите си хора, но засега не сме стигнали доникъде, защото е събота и повечето хора не отговарят на служебните си телефони — бе казал той. — Предположих, че ще искате да видите списъка, да прецените дали няма да ви даде някои идеи.

Тя си каза, че той просто се опитва да се отърве от нея, но това не я вълнуваше особено. Беше благодарна, че може да ангажира с нещо мислите си. Бездействието беше нещо непоносимо за Карол. По-скоро тази нетърпимост, отколкото неспособността й да понесе скръбта на родителите си и обвиненията, които те й отправяха, стана причина тя да тръгне за Устър. За нея свободното време означаваше, че не би могла да избегне мислите за Майкъл — което би я отвело право към бутилката. Сега тя наистина не искаше да тръгне отново по този път. Не искаше да носи вината за съсипването на собствения си живот. Не беше сигурна, че ще успее още веднъж да намери обратния път.

Тя се зае със списъка. Скоро успя да прецени, че описаните в него срещи могат да бъдат групирани в три отделни пътувания до Лондон и едно до Манчестър. Първото отиване в Лондон включваше три срещи. Имаше записани телефонни номера, адреси и инициали и за трите. Патърсън й осигури с нежелание телефон и компютър, след което тя се зае първо да потърси в Гугъл. Това я отведе до компания, която предлагаше онлайн справочник на фирмите наематели на офиси из цял Лондон. Откри два от адресите на сайта, заедно с пълен списък на наемателите на съответните сгради, но третият не фигурираше там.