Вэл Макдермид - Разплата

— Предупреждавам те, че онова, което трябва да ти съобщя, ще ти се стори наистина много странно.

— Тъкмо се канех да ти се обадя — отвърна Пола.

— Да не би да има нови развития по случая? — попита Тони.

— Не, Тони. Научих какво е станало с къщата и исках да ти кажа колко съжалявам — каза тя търпеливо.

Понякога Тони се оказваше напълно неспособен да прояви обичайна човешка реакция. Не можа да измисли някакъв отговор, затова замълча.

— Така постъпват обикновено приятелите — поясни Пола. — Искрено съжалявам за къщата ти.

— Аз също — отвърна той. — Съжалявам и за брата на Карол и приятелката му. И за Крис. А като стана дума за това, как е тя? Има ли новини?

— Никаква промяна. Лекарите казват, че това било добър признак.

— Иска ми се да можех да направя нещо по-конкретно, за да го върнат в затвора. Но тъй като явно не съм в състояние да измисля нищо във връзка с Ванс, реших да прегледам нещата, които Стейси ми изпрати сутринта.

— Всъщност ги изпратих аз. Стейси пътува за Устър. Ако си изиграеш картите както трябва, може да те покани на кафе.

Тони се стъписа. До такава степен ли беше изгубил връзка със събитията?

— Стейси идва насам? Защо? Какво се е случило?

— Шефката й нареди да иде в Устър, за да се рови в харддисковете на два скапани стари компютъра, принадлежали на някой си Тери Гейтс. Доколкото разбирам, той…

— Знам кой е Тери Гейтс и какво всички се надяваме да открием в компютрите му. Просто не бях наясно, че Стейси участва в търсенето. Доколкото ми е известно, в Уест Мърсия си имат свой специалист.

— Амброуз не могъл да го намери. Така или иначе, шефката решила…

— Вече го каза. А как е станало така, че тя взема решения по въпроса? Мислех, че е при родителите си.

— Ако съдя по това, което ми каза Стейси, тя е в полицейската централа на Уест Мърсия и се е заела с разследването. Макар че може би е прекалено рано да поема нещата в свои ръце.

Същата мисъл го накара да почувства някаква тежест в гърдите си. Знаеше, че Карол е убедена в способността си да води разследване, но на него не му се вярваше, че точно сега това е така. Тя имаше нужда от време и пространство, за да свикне с мисълта за станалото и с неговите последици. Ако не пожелаеше да го признае, щеше да последва неминуема катастрофа, и тогава тя щеше да падне отвисоко и тежко. Беше виждал това да се случва вече веднъж с нея и не искаше то да се повтори, не и сега, когато голяма част от отговорността за случилото се бе негова.

— Великолепно — каза той мрачно. — Вероятно никой не е събрал смелост да й каже да не се занимава с това?

Пола изсумтя.

— Представяш ли си как ще се откаже?

— Не е редно да го прави.

Настъпи продължително мълчание. После Пола проговори:

— Е, защо ми се обади всъщност?

— Питам се дали не си прекалено млада, за да си спомняш един телевизионен сериал, наречен „Човекът от лабиринта“.

— Не знам. Може пък наистина да съм прекалено млада, защото не го помня.

— Въртяха го по Канал 5.

— Доколкото ми е известно, никога не съм гледала съзнателно Канал 5.

Тони се изкиска.

— Ама че си сноб. Така или иначе, сериалът си остана само с един сезон. В него става дума за някакъв профайлър и една криминалистка…

— Звучи ми познато. Тя руса ли беше?

— Много смешно, Пола. Та да се върнем на сериала, който беше пълен боклук. Изгледах го до голяма степен защото беше толкова слаб, че ме караше да се чувствам като гений на профилирането. Но работата е друга. Четирите убийства, върху които работите — начините, по които са извършени, са абсолютно идентични с начините, по които са извършени убийствата в първите четири епизода на „Човекът от лабиринта“.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Удушаване. Удавяне във вана и изхвърляне на тялото в канал. Разпъване с главата надолу и прерязване на гърлото. Разчленен труп, оставен в кашон. А разполагам и с решаващо доказателство: убиецът използва името на актьора, който играеше ролята на психолога в сериала, Лари Гайтлинг. С това име се е регистрирал в мотела, нали?

— Божичко, това е пълно извращение.

— Пращам ти линк към уебсайт за сериала. Някакъв тип от Долно Нанагорнище из дивите пространства на Съединените щати се е чалнал на тема „Човекът от лабиринта“ и е направил каталог на всички епизоди. Всъщност, сега, като се замисля, ми се струва, че е редно да поговориш с него, да разбереш дали поддържа връзка с други пациенти, които си падат по същия сериал. Защото нашият убиец също трябва да е почитател на „Човекът от лабиринта“. Сериалът никога не е бил тиражиран на DVD или на видеокасета, поне доколкото ми е известно. Нашият човек трябва да го е записал през 1997–ма. Вероятно все още го съхранява.