Двете фирми, които успя да намери незабавно, имаха и сайтове. Те бяха специализирани в предлагането на контакти със създадени вече офшорни компании, чакащи закупуване, в страни, където системите на финансова регулация не бяха особено прозрачни. Карол разпечата оскъдната информация за всяка от двете фирми.
Тя набра номера, отбелязан до часа на следващата среща за деня и изслуша автоматичния запис, уведомяващ я, че се е свързала с Централния архив на Уестминстър. Обзета от любопитство, Карол отвори сайта на архива. По средата на съдържанието видя нещо, което според нея би могло да представлява интерес за Гейтс — показалците на общинските регистри. Ако Ванс си бе поставил за цел да приеме нова самоличност, щяха да му бъдат необходими нови документи, които да я потвърждават. В лошото старо време престъпници, търсещи подходяща нова самоличност, трябваше само да отидат до „Сейнт Катринс Хаус“ в Лондон, а по-късно в Центъра за родова история в Излингтън, където се съхраняваха гражданските регистри за раждания, бракосъчетания и смъртни случаи. Там можеха да открият смъртен акт на човек, роден по същото време като тях, починал за предпочитане още като бебе или малко дете. Оттам се добираха до акта за раждане на същия човек, и си поръчваха копие от него.
Въоръжаха ли се с акт за раждане, можеха да започнат да трупат нови, автентични документи за самоличност. Шофьорска книжка. Паспорт. Сметки за ток, телефон, или вода.
Банкови сметки. Кредитни карти. И ето ти една завършена нова самоличност, която би издържала на проверка на летище или на фериботен терминал.
Но тероризмът стана причина много от тези вратички да бъдат затворени, и тази процедура да се затрудни значително. Регистрите станаха недостъпни за обществеността. При търсене можеха да бъдат получени само най-общи данни, които вървяха с определен номер и човекът, който поръчваше дадено удостоверение за някое лице, трябваше първо да цитира въпросния номер. Така задвижването на подобна фалшификация отнемаше доста повече труд и време и оставяше зад себе си някаква документирана следа. Карол написа набързо предложение за действията, които трябваше да се предприемат в понеделник сутринта, и го изпрати на Амброуз. Щяха да възложат на някой късметлия да отиде до Централния граждански регистър и да провери дали Тери Гейтс не е поръчвал издаването на копия от актове за раждане и смърт, и брачни свидетелства. Това би осигурило данни за възможни нови самоличности на Ванс и отправна точка за търсенето.
Разбира се, в наши дни никой не си даваше труд да се занимава с бавно, постепенно и търпеливо изграждане на нова самоличност. Фалшифицирането на документи бе усъвършенствано до такава степен, че бе достатъчно да цитираш на фалшификаторите име и дата на раждане и да им дадеш снимка, за да ти осигурят пълен комплект съвсем автентични на вид документи. Въпреки всичко обаче първоначалните данни трябваше да са достоверни, за в случай че някой реши да се поинтересува. Карол бе готова да се обзаложи на месечната си заплата, че Тери Гейтс бе посетил Централния архив на Уестминстър, за да потърси възможна нова самоличност за Джако Ванс. Може би дори повече от една.
Проверката на данни като тези от симкартата на Тери Гейтс сега беше далеч по-бърза и лесна благодарение на възможностите на интернет и осигурения на полицията достъп до различни бази данни. Само преди няколко години онова, което Карол успя да открие в рамките на два часа, би отнело на няколко криминалисти дни, през които биха търсили и разпитвали хора, за които се знае, че работят на границата между законното и незаконното. Макар че за това време тя разговаря само с едно човешко същество — стар приятел от отдела за борба с фалшификациите, вече имаше доста ясна представа от това, което бе интересувало Тери Гейтс. Информация за фирми, документи за самоличност, частни банки, подчертано съмнителна частна детективска агенция и бивш адвокат, чието занимание сега бе да се рови из имотния регистър и после да продава данните на някои притежатели на вписаните там имоти на мърляви драскачи от жълтата преса. Интересите на Гейтс подсказваха, че е провеждал две обособени операции. Първата е била насочена към осигуряването на нови самоличности за Ванс и на необходимите проводници, които да възстановят връзката му с неговите пари. Втората очевидно бе насочена към проследяване и откриване на други лица. Най-вероятно обектите, към които Ванс е щял да насочи отмъщението си. На някои детективи действително им предстоеше много работа, ако до понеделник сутрин не бяха успели да открият Ванс. Но дотогава поне щяха да имат по-ясна представа за обхвата на заплануваното от него отмъщение.
Читать дальше