Вэл Макдермид - Разплата

— Мисля, че мога да предложа нещо по-добро — каза Карол.

— Да не би да сте компютърен специалист? Извинете ме, главен инспектор Джордан, но не забелязвам у вас нито една от отликите на тези маниаци.

Амброуз си каза, че Патърсън може да се държи наистина вбесяващо.

Карол изобщо не обърна внимание на думите му.

— Компютърният специалист от моя екип, Стейси Чен, е истински гений. Тя се справя с неща, които разплакват други с нейната професия.

— Това е много добре, но тя служи в полицията на Брадфийлд, не в Уест Мърсия.

— Тя е криминалист. И може да даде показания като експерт. Нищо друго няма значение — и Карол извади телефона си. — Мога да й възложа да работи временно за вас — въпросителният й поглед бе отправен към Амброуз. — Тя е просто най-добрата.

— Няма да откажа — отвърна Амброуз. Патърсън им обърна гръб с демонстративно раздразнение.

Карол избра номера на мобилния телефон на Стейси.

— Ще й наредя да потегли незабавно.

— Не е ли ангажирана с нещо друго? Доколкото знам, вие разследвате серийни убийства? — попита Амброуз.

— Въпрос на приоритети — каза Карол. — А тъкмо сега подчинените ми знаят отлично кои задачи да поставят на първо място.

Задачата го караше да се чувства така, сякаш му бяха възложили да върне Хъмпти Дъмпти обратно на стената 24 24 Алюзии с детското стихче за Хъмпти-Дъмпти: „Хъмпти-Дъмпти седеше на стената/ Хъмпти-Дъмпти падна на земята/ и всички кралски хора и кралските коне/ не могат да го върнат на мястото му, не!“ — Б.пр. , но все отнякъде трябваше да се започне. Затова Тони включи компютъра си и си направи още чай, докато чакаше да се свалят последните файлове, пристигнали от Брадфийлд. Седна пред компютъра и отвори последния мейл от Пола, който тя бе изпратила от телефона си преди по-малко от час.

Новината, че серийният убиец е взел четвърта жертва, едновременно го натъжи и подхрани убеждението в собствената му неспособност, но в работата му нямаше място за лични чувства. Да влага в нея способността си за съпреживяване — това можеше, но да се поддава на емоции — не.

Описанието на трупа беше дори още по-гротескно, отколкото последния път. Разчленяването на жертвата далеч не беше толкова често срещано, колкото си въобразяваха хората. Професионалните убийци го правеха, за да затруднят разпознаването. Но според Пола всички части на тялото бяха в наличност и в добро състояние, следователно подбудата беше различна. Ако бяха представили това убийство на Тони като изолиран случай, той би могъл да се отдаде на плодотворни разсъждения за подтекста на разчленяването. Може би това бе израз на желание за върховен контрол над жертвата, в буквалния смисъл на думата.

— Ако няма крака, тя не може да избяга — каза Тони гласно.

А може би ставаше дума за наказание?

— Толкова е лоша, че трябва да бъде разглобена на части и после сглобена наново.

Той потри глава с върховете на пръстите си.

— Но този случай не е такъв — продължи той. — Той ни демонстрира нещо съвсем различно. Разбира се, че става дума за контрол. Серийните убийства винаги са израз на някаква необходимост да се упражнява контрол. Но тук смисълът е различен — той вдигна безпомощно ръце. Изпитваше желание да започне да крачи, но лодката беше прекалено малка. — Съгласи се, Тони, разчленяването може и да няма абсолютно никакъв смисъл. Просто някакво произволно решение, първото, което му е дошло на ум.

Само че и този отговор беше смехотворно неубедителен. Не беше възможно човекът, решил да убие, да е кроил така старателно планове — планове, включващи поставяне на фалшиви регистрационни номера, да носи бейзболни шапки, за да не може да бъде идентифициран по записите от камерите, и след това да избере напълно произволно начина, по който ще извърши убийството. Развитието на събитията имаше съвсем определена структура, независимо от това, че засега той не бе в състояние да я различи. И колкото повече се стараеше да си я изясни, толкова повече му убягваше тя.

Тони допи чая си и се вторачи през прозореца в гладката като стъкло вода отвън, оставяйки мисълта си да се рее. Онова, което се обаждаше дразнещо в дълбините на съзнанието му още когато обмисляше предишното убийство, сега отново се опитваше да си проправи път към повърхността, но той все още не можеше да разбере какво е. Може би снимките от местопрестъплението щяха да помогнат.

Той се върна при компютъра и отвори файла. И отново се убеди на практика, че се случва и събитията да се развият точно в съответствие с очакванията ти. Когато разгледа снимките в естествена последователност от първото до последното убийство — образите изведнъж застанаха по местата си като в пъзел. Внезапно той осъзна какво виждаше пред себе си. Беше едновременно логично и нелогично.